Сузана Куин - Стъклени гейши

Тогава беше по-лесно да откриеш добри компаньонки. Сега най-младите отиват в университета и идват при мен чак когато навършат двайсет и две. Попадала съм на истински съкровища. Големи холивудски звезди и супермодели. Някои от тях, най-вече актрисите, притежаваха невероятен чар и клиентите буквално се хвърляха в краката им.

Повечето момичета днес нямат представа как да се държат с един мъж. Налага се тепърва да им предавам този талант. Но първите ми компаньонки ме научиха как да получавам от мъжете онова, което искам. Идеята да отворя западен клуб беше най-прозорливият ход в кариерата ми. Другите заведения с компаньонки също се справяха добре през осемдесетте, но моето... Може да се каже, че притежавах лиценз за печатане на пари.

Когато Кайто се роди, вече бях назначила мениджър и четири компаньонки. Малоброен, но достатъчен персонал. Едно от тези момичета стана изключително известен фотомодел. Прочу се из целия свят. Участваше в реклами на скъпи парфюми и всякакви подобни неща.

Мама се усмихна и докосна устните си.

- Всяка вечер отивах в клуба с Кайто. Бях ужасно заета, но момичетата обичаха дъщеря ми и се грижеха за нея в офиса, докато аз разговарях с клиентите. През първите няколко години спечелих достатъчно пари. Не много, но достатъчно. Но след като Кайто навърши пет години... бизнесът буквално експлодира! - Мама вдигна ръце във въздуха. -Клиенти, клиенти, клиенти. Сякаш бях завъртяла магическо кранче, от което постоянно течаха пари. Клубът се оказа твърде тесен за нуждите ни, затова се преместихме в по-голям - този, който притежавам в момента. Наех още момичета.

Животът ми беше страхотен. Купих си червено ферари и хубав апартамент. Пиех шампанско всяка нощ - преди, след и по време на работа. Кайто, разбира се, имаше детегледачка, после я пратих в пансион.

Очите на Мама се насълзиха.

- Искаш да знаеш истината, нали? Не желаех Кайто да бъде около мен и да разваля удоволствието ми. Тогава страшно се забавлявах, Джордж сан. Предпочитах да не прекарвам времето си със собствената си дъщеря. В някои дни просто си мечтаех тя да изчезне... Това е истината. Държах се твърде егоистично. Няма извинение за постъпките ми. Ежедневието ми беше тежко, но много жени са преживели далеч по-трудни неща.

Мама откъсна един жълт цвят от букета и го разгледа на светлината.

- Смятах, че щастието означава да си освободен от отговорност. Можех да правя каквото ми хрумне. Изобщо не мислех за Кайто. Просто я възприемах като играчка. Когато се отегчавах от нея, се обаждах на детегледачката. Казвах на клиентите, че Кайто е по-ценна за мен от техните диаманти, но в действителност обичах диамантите повече от нея.

- Всеки родител е различен - заяви Джордж.

Мама поклати глава.

- Не. Бях ужасна майка. Ти си прав. Не бива да премълчавам истината. Време е да бъда искрена.

При тях влезе лекар, който държеше голям кафяв плик. Той спря, когато видя, че двамата разговарят, но Мама му се усмихна и посегна към плика.

- Ето какво трябваше да изчакам, Джордж сан - обясни тя. - Резултатите от теста. Според доктора са изключително важни.

- Какъв тест? - попита Джордж.

- Направиха ми скенер, който ще покаже дали лечението е било успешно. Ще разберем дали туморът е изчезнал. -Гласът й звучеше ведро въпреки сериозността на ситуацията. - Нека се срещнем в апартамента ми следващия път. Съгласен ли си?

Джордж понечи да отговори, но Мама вече бе тръгнала към вратата.

- Джулия.

Стеф бе дошла в клуба в шест и половина и бе наблюдавала как компаньонките пристигат на работа в очакване да се появи Джулия.

Но тя не й обърна никакво внимание, когато влезе.

- Радвам се да те видя - заяви Стеф. - Исках да проверя дали всичко е наред. Помислих си, че... Къде изчезна снощи?

- Косата ти изглежда по-добре - отбеляза Джулия и взе картата си от стойката на стената.

- Благодаря.

Стеф докосна току-що боядисаната си руса коса. Беше купила боята от местен супермаркет, а Люк бе превел указанията. След като стана блондинка, тя му каза, че трябва да се обади на някакъв клиент и се отби в „Синатра“, където върна целия си дълг.

В „Джейнс“ наистина плащаха чудесно - дори й бяха останали пари за наема. Но Стеф съзнаваше, че просто се е преместила от един затвор в друг. Щяха да минат седмици и дори месеци, преди да спести достатъчно, за да напусне „Ропонги“.

- Как си? - продължи тя. - Стори ми се, че те видях да припадаш.