Сузана Куин - Стъклени гейши

- Добре, съгласна съм - кимна тя. - Научете ме на всичко, което може да ми бъде полезно.

- Тук ли преподавате? - попита Стеф, докато крачеха по мокета на кафяви и бежови квадрати, украсен с оранжеви цветя в огромни вази.

Намираха се в петзвездния хотел „Блосъм“, разположен само на няколко пресечки от магазина на госпожа Кимоно. Висящите от тавана гигантски хартиени фенери действително бяха типично японски, но Стеф си беше представяла нещо съвсем различно.

- Да, веднъж в седмицата - отвърна госпожа Кимоно, въвеждайки я в помещение с изобилие от сухи цветя.

В средата му имаше красив каменен шадраван. Водата бълбукаше и криволичеше по заоблени късове гранит и изчезваше към покритото със ситни камъчета дъно. Огромният прозорец гледаше към прекрасна покривна тераса, посипана с изтънчено оформен пясък, в средата на който растеше ниско дръвче е дебел дънер и извити клони, покрити с яркожълти и кървавочервени листа. - Добре дошла в моята школа. Красиво е, нали?

- Това ли е всичко? - учуди се Стеф. В помещението нямаше маси и столове, липсваха дори контакти по стените. В дъното се виждаше малка вратичка, от която най-вероятно се влизаше в някакъв склад. Иначе не се виждаха нито материали за приготвяне на чай, нито някакви пособия за преподаване. - А къде са учениците?

- Предполагам, че вече ни очакват - отвърна госпожа Кимоно, коленичи до шадравана и посегна към дървен черпак. - Мием си ръцете преди всяка церемония - поясни тя и последователно обля ръцете си с черпака. - Освен това си плакнем и устата. - Изжабурка се с шепа вода и я изплю обратно в шадравана. - Опитай и ти...

Стеф коленичи до нея и повтори действията й.

- Дъщеря ви учила ли е за гейша? - попита тя. - Четох някъде, че това е нещо като семейна традиция.

- Не. Тя не проявяваше интерес към моя свят. - Госпожа Кимоно събу сандалите си и кимна към маратонките на Стеф. - А сега ще влезем в церемониалната зала.

Стеф с изненада откри, че от малката вратичка в дъното се влизаше в просторна стая с хартиени паравани край стените и татами на пода. Върху рогозките бяха коленичили три японски момичета на не повече от осемнайсет години. И трите бяха облечени в разкошни, обсипани с бродерии кимона, в косите им имаше бижута, цветя и гребенчета. Фризурите им бяха толкова тежки, че изкривяваха тънките им шии. Лицата им бяха покрити с дебел пласт бяла боя, а очите, веждите и устните им бяха щедро изрисувани с черен и червен театрален грим.

- Вратата е ниска, за да ни принуди да се поклоним - поясни госпожа Кимоно, докато влизаха в стаята. - Това показва, че всички в церемониалната зала са равни. Ето ги моите майко.

Трите ученички долепиха длани и се поклониха.

- Здравейте - поздрави ги с тромав поклон Стеф, а след това се обърна към госпожа Кимоно. - Нима тези момичета ще ме учат как да се държа с мъжете? И как да накарам господин Ямамото да ми даде телефона на Анабел?

- Стъпвай по-тихо и имай търпение! - скастри я госпожа Кимоно.

Стеф с недоумение погледна чорапите си, питайки се как е възможно да стъпва по-тихо.

- В чайната ходим ето така - каза госпожа Кимоно и завлачи крака покрай татамито. - Освен това никога не стъпваме върху връзките между рогозките.

Стеф също започна да влачи краката си.

- Седни до Кейко - разпореди се госпожа Кимоно и с бавен изящен жест махна към едно срамежливо на вид момиче с бледожълто кимоно и наметка от черна коприна. - Сега ще ти покажем как се приготвя и разлива чай.

Чисто губене на време. Нима с чай ще спечеля доверието на господин Ямамото?

Стеф седна като останалите. Гърбът я заболя, краката й скоро щяха да изтръпнат. Но момичетата седяха спокойно, сякаш това беше най-удобната поза на света.

Стаята се оказа по-голяма от онази с шадравана. В центъра беше поставен черен казан от ковано желязо, около който бяха подредени дървени и порцеланови купи. Сякаш беше котелът на някоя вещица, с големи дръжки от двете страни. Над него излиташе пара. Но формата му беше различна, наподобяваща повече пухкава жена с наднормено тегло, стегната в кръста. Върху казана лежеше бамбуков черпак с дълга дръжка, почти невидим сред облаците пара. На стената беше окачен прост бял пергамент, плътно покрит с японски йероглифи.

- Днес първа ще започне Кейко, а ти ще наблюдаваш внимателно и ще повтаряш движенията й. - Възрастната жена преведе думите си на момичетата и продължи: - Отваряй си очите, защото това е важно. Искам да усетиш вътрешната ни сила. Не е нужно да използваме грубост или агресия, за да контролираме околните. Ние сме нежни и прецизни и именно в това се крие силата ни. Много е важно да го разбереш.