Сузана Куин - Стъклени гейши

- Къде отиваме?

- В един специален клуб. Позволете да се облегна на ръката ви.

- Клуб с компаньонки?

- Не. Отиваме на място, където компанията се предлага от мъже. Единствено те предлагат и получават удоволствие. Няма как да не сте чували за тях, след като живеете в Токио вече няколко години.

- Никога не съм...

- Не се безпокойте - усмихна се на тревогата му Мама. -Не става въпрос за секс. Просто ще ни обслужват и развличат, както го правят дамите от клубовете с компаньонки.

Ръката й се плъзна под лакътя му, тялото й се облегна на неговото. Поеха по тясна уличка, изпълнена с барове, ресторанти и секс клубове. Мама четеше рекламите им с усмивка.

- Разбира се, някогашния ми клуб отдавна го няма -подхвърли тя и махна към някакъв плакат на сунаку. - Преди известно време Томи почина от сърдечен удар. Това често се случва на хората, които работят с якудза. Вземат твърде много заеми и стресът ги убива. Но тук има много други барове, в които работят стотици избягали момичета. А напоследък и студентки. Ето, пристигнахме...

Спря пред малък, но добре осветен билборд, който стигаше до гърдите й. Върху него беше изписано „Клуб „Денди Мен“. Под името имаше снимки на млади японци с костюми и дълги коси, които явно бяха направили всичко възможно да приличат на Клинт Истууд.

- Това е мястото - обяви тя. - Не гледайте толкова уплашено, Джордж сан. Тук ние с вас ще прекараме една страхотна нощ.

- Ирашаймасе! - посрещна ги хор от младежки гласове.

Мама се насочи към вътрешността на клуба, теглейки Джордж след себе си. „Денди Мен“ беше изключително елегантно място с мраморни стъпала, стъклен под и ярки стени от бели тухли. Навсякъде бяха разхвърлени сепарета с удобни канапета, а масите бяха изработени от черен мрамор, върху който проблясваха синкавите светкавици на скрити прожектори. На бара бяха разпръснати чинийки с ядки и бисквити от водорасли, а край стените имаше дълги остъклени витрини, претъпкани с „Дом Периньон“.

- Мама сан - поклони се млад келнер с дълга, боядисана в оранжево коса. Беше облечен с черен смокинг и лъскава синя вратовръзка, а най-горното копче на ризата му беше разкопчано. Забелязвайки европееца с нея, младежът се поклони още веднъж и добави на английски: - Моля, последвайте ме.

- Мама! - прошепна Джордж, докато ги настанява в едно свободно сепаре. - Ходил съм в някои подобни заведения и от опит знам, че цените им са безбожни!

Мама се разсмя и се отпусна на удобното канапе.

- Няма за какво да се тревожите, Джордж сан - отвърна тя. - Наистина няма.

Келнерът коленичи до нея и й поднесе димяща кърпа.

- Огледайте се, Джордж сан. Не е ли забавно?

В съседното сепаре двама младежи с костюми забавляваха японско момиче. Единият притискаше дланта на кискащата се дама до бузата си, а другият й шепнеше нещо, заковал очи в нейните.

- Вижте там - махна към друга маса Мама. Двама компаньони викаха „Ики, ики“, а гостенките им пресушаваха тумбести чаши с кървавочервени коктейли. - Съвсем като в моя клуб. Тези младежи знаят всички трикове - как да предизвикат жаждата на клиентките си, как да ги накарат да пият повече, как да се почувстват обичани и специални. И това ме кара да се смея. Когато бях млада, такива клубове изобщо не съществуваха. Но днес стотици студентки трупат заеми, за да изпитат тази наслада.

- Права сте - кимна Джордж, изкашля се и добави: -Но аз искам да съм наясно на колко ще възлезе сметката ни тази вечер. Поне приблизително, за да се подготвя психически.

- Тази вечер няма да се притеснявате за сметката - облегна се назад Мама. - Аз съм ви поканила, аз ще имам грижата за нея. Но иначе сте прав - цените тук са наистина безбожни. Може би около хиляда долара за гостенка.

Очите на Джордж се разшириха.

- Разбира се, аз не съм обикновена гостенка и моята сметка ще бъде доста по-голяма - добави Мама и избърса лицето си с горещата кърпа.

- Какви жени идват тук?

- Главно компаньонки и секс труженички. Жени, които печелят много, но и харчат много. Нещо като кръговрат на живота, що се отнася до мизу шобай. Ние печелим от водния занаят, а след това наливаме парите си обратно в него.

Келнерът пое кърпата от ръцете на Мама и й подаде черно ламинирано меню, в което вместо списък на предлаганите напитки имаше снимки на млади мъже. Под всяка от тях беше написано име, възраст и любими занимания.

- Нобутора е много забавен - подхвърли Мама. - Но в момента имаме работа и затова не се нуждаем от забавления. - Тя върна менюто на келнера и добави: - Без компаньони, само „Дом Периньон“.