Сузана Куин - Стъклени гейши

Стеф кимна, но вътре в себе си изобщо не беше убедена, че наливането на вода в някаква чаша може да бъде толкова сложно и изтънчено. Насочи вниманието си към Кейко, която очевидно не усещаше тежестта на прическата и кимоното. Слабичкото момиче се плъзна по татамито и се изправи до казана.

- Все още сме октомври, затова церемонията ще бъде лятна, тип мангал - обяви госпожа Кимоно. - Но следващия месец преминаваме на другия тип - пещ, тоест казанът ще се положи на пода. Традиционната церемония изисква и поднасянето на сладкиши, но днес ще прескочим тази процедура и ще тренираме единствено поднасянето на чай.

Стеф кимна и насочи вниманието си към деликатните движения, с които Кейко подреждаше различни предмети: черна дървена купа, бяла триъгълна кърпа и някаква странна четка с дървени зъби. Момичето вдигна бамбуковия черпак и започна да разбърква кипящата вода.

Движенията бяха наистина хипнотизиращи.

Ситно нарязаните листенца потънаха във водата. Получи се купа с гъста яркозелена течност. Това беше зеленият чай. Момичето бавно се обърна и поднесе купата на учителката си. Госпожа Кимоно я пое и отпи една глътка.

- Всички ще пием чай - поясни на Стеф тя, избърса ръба на купата с бяла кърпа и я подаде на следващата ученичка -слабо усмихнато момиче с розови бузи и ярко начервена кръгла като монета уста. Изглеждаше на не повече от петнайсет, под белия грим на лицето й прозираше акне. - Гледай Миу и направи като нея.

Момичето пое купата, вдигна я пред очите на госпожа Кимоно и отпи. После каза няколко думи на Кейко, избърса ръба и я подаде на Стеф.

Усетила погледите на всички върху себе си, Стеф се наведе и отпи малка глътчица. Не разполагаше с кърпа и след кратко колебание реши да избърше купата в ръкава на дрехата си.

- Не! - извика госпожа Кимоно и я плесна през пръстите. - Ние не докосваме купата с нечисти неща! А ти си като дъщеря ми: въпреки съветите неизменно поемаш в грешна посока!

- Но аз нямам кърпа - оправда се Стеф.

- Като нямаш, ще си поискаш! - отсече възрастната жена. - Нали виждаш колко е лесно да сбъркаш, когато не разбираш? Ние изпълняваме танц. А танцът е изкуство, което трябва да бъде изпълнявано абсолютно точно. Само по този начин можем да привлечем вниманието. Ето, вземи!

Тя измъкна кърпичка под копринения колан на кимоното си и й я подаде. Стеф я пое и избърса купата, а след това я подаде на третото момиче, което я пое с поклон.

- Забрави да благодариш на Кейко за чая! - отново се обади госпожа Кимоно. - Трябваше да я похвалиш, че го е направила добре.

- Но аз не знаех, че...

- Не благодари и на Миу. Това беше много невъзпитано. Сега е твой ред да сервираш.

- Не зная как.

- Нали гледаше?

- Да, но все още не се чувствам готова да...

- Няма значение дали се чувстваш готова! Човек се учи от практиката.

Стеф премести поглед върху другите момичета. Всички стояха с наведени глави и гледаха в пода. Очите на госпожа Кимоно бяха безмилостни.

- Добре, ще опитам - промълви тя, плъзна се покрай татамито и седна до казана.

След кратко колебание започна да размества купите и тенджерите около себе си, както го беше правила Кейко.

- Не. Мястото на стрития чай не е там. - Госпожа Кимоно се приближи и започна да размества съдовете. - Бъркалката тук, купата - тук. Сгъни кърпата и я сложи върху тази чиния.

Стеф понечи да изпълни заповедта.

- Не така! - спря я госпожа Кимоно, грабна кърпата и я сгъна, а след това я положи върху керамичната чиния до черната купа. - Сега вземи бъркалката. С дясната ръка. Точно така. Започваш да прехвърляш водата в купата...

Стеф изсипа водата и хвана бъркалката. Оказа се обаче, че дори най-малкото движение трябва да се подчинява на някакво невидимо преливане - един факт колкото непонятен, толкова и повод за непрекъснати натяквания и поправки.

- Това е глупаво - оплака се тя. - Искам да се оправям с мъжете, а не да бъркам чай.

- Колко си късогледа! - скастри я госпожа Кимоно. -Това е част от познанието. Трябва да омайваш с движенията на тялото си.

- В такъв случай аз ще се чувствам глупаво!

- А нима очакваш да бъдеш перфектна още от първия път? Никой не е в състояние да постигне подобно нещо. Всички трябва да изглеждаме глупави и да приемаме забележките с търпение и покорство.

- Защо? - попита Стеф, след като госпожа Кимоно й обясни, че трябва да пусне дървената четка в празната купа и да я завърти точно три пъти, като след всяко завъртане я изважда навън. - Какъв е смисълът, след като в купата няма нищо?