Сузана Куин - Стъклени гейши

- Не търсим смисъл, а спокойствие - отвърна възрастната гейша. - Можеш да поемеш водещата роля само когато движенията ти са точни и до болка познати. Не забравяй, че хората те гледат. Забравят за себе си и се оставят да ги водиш.

Накрая, след много критика и поправки, Стеф успя да приготви купата с гъст чай и я поднесе за одобрение на госпожа Кимоно.

- Този чай изглежда чудесно - промълви госпожа Кимоно, приемайки купата с дълбок поклон. - Хубавият чай се приготвя с внимание, а това изисква време. Всяко движение се тренира и запомня добре. Няма място за прибързаност. Ако сме домакини на чаена церемония за важни гости, подготовката ще ни отнеме цял ден, а аз ще избера своите най-добри момичета - онези, които ще спечелят уважението на най-влиятелните мъже в страната: политици, президенти на фирми, изобщо хора, които са свикнали да командват. Но и на тях им омекват коленете, когато чаената церемония се изпълнява от подходящите момичета.

При поднасянето на чая ние се придържаме към вековни ритуали. Не питаме защо. Просто знаем, че нашите майки и баби са ги изпълнявали, защото са имали основание. - Госпожа Кимоно замълча за момент, после кимна. - А сега си свободна. Днешните упражнения приключиха.

Стеф се изправи, изтръпналите й крака се подгънаха. Питаше се дали в действителност е научила нещо, или просто е затънала малко повече в дебрите на японската култура, където много лесно може да се допусне грешка.

Може би госпожа Кимоно се опитваше да й каже нещо далеч по-важно - че не става за компаньонка и е най-добре да се оттегли още сега. Но оттеглянето беше изключено. Дните до плащането на наема се стопяваха като искрите по запален фитил. Все още имаше шанс да го плати, но само ако тази вечер успее да си спечели дохан.

Наближава времето да тръгвам на работа, рече си тя, когато се озова на улицата. Дневникът на Анабел сякаш пробиваше дупка в чантата й, а небето над близките сгради вече потъмняваше. Няма време за четене. Първо работата, а след това дневникът. Ако пак закъснея, със сигурност ще ме уволнят. Тогава вече наистина ще бъда в беда.

- Коко дec.

Мама почука на разделителното стъкло и таксито спря до обрамчен с червени крушки плакат, изписан с японски йероглифи. Той коренно се различаваше от умерените реклами по улиците на близкия „Шинджуцу“ и беше нещо като предвестник на квартала „Кабукичо“, известен като една от токийските зони с червени фенери.

„Кабукичо“ току-що се беше пробудил, но по улиците му скоро щяха да се появят татуирани якудза, яки нигерийци и красиви японски момичета, чиято задача беше да примамват мъжете в стриптийз клубове и други скъпи заведения за сексуални забавления.

В „Кабукичо“ се предлагаха най-живописните форми на проституция - от „метрото“, в което клиентите могат да насилват дамите пасажери, до лекарските кабинети, училищните стаи и безброй други сценични постановки за сексуални игри. И, разбира се, стандартният за цялата страна „сапунен секс“ в типичните японски бани, плюс различните „розови салони“ за орално или ръчно облекчаване. Тази дейност кипеше буквално на метри от най-строгите и консервативни хотели на града, в които редовно отсядаха чуждестранни президенти и държавници.

Джордж я чакаше пред един супермаркет, предпочитайки да се държи близо до някоя позната западна фирма сред океана от улици, на които се предлагаха най-различни видове секс. Притискаше бележника към гърдите си и се оглеждаше. Мама слезе от таксито и го изчака да се приближи.

- Мама сан.

- Джордж сан - отвърна на пресекулки Мама, подпирайки се с ръка на колата.

- Искате ли да седнете?

- Не, добре съм. - В очите й проблесна изненада от загрижеността му, тялото й се отлепи от таксито. - Каква промяна след „Парк Хаят“, Джордж сан - подхвърли тя, почука по покрива на колата и таксито потегли. - Всъщност „Парк Хаят“ никак не е далеч. Не повече от пет минути пеша. - Говореше задъхано, сякаш току-що беше изкачила стръмни стълби.

- Бизнесът и удоволствието вървят ръка за ръка - каза с измъчена усмивка Джордж, после бързо добави: - Сигурна ли сте, че сте добре, Мама?

- Вълнуващо е, нали? - пренебрегна въпроса тя. - Сексът е навсякъде. Вълнуващо е да го купуваш, вълнуващо е да го продаваш.

- Аз не ги разбирам тези неща.

- Но моля ви, Джордж сан. Нали сте мъж? - Погледът й се насочи към множеството плакати на японски. Върху тях имаше снимки на всякакви момичета - красиви, секси, почти голи, всички осветени така, че да изглеждат максимално натрапващи се. - Не вярвам, че тази обстановка ви е непозната. Независимо че твърдят обратното, чужденците идват тук по една-единствена причина-за японските жени. Но тази вечер ние с вас няма да се занимаваме с жени, защото мисля да ви покажа нещо, което наистина ще ви отвори очите.