Сузана Куин - Стъклени гейши

- А как се озовахте в Токио?

Госпожа Кимоно старателно отстрани всички стърчащи конци и вдигна роклята на светлината.

- Преместих се тук, за да бъда близо до дъщеря си. Но тя не желаеше дори да ме види. Твърде много вода беше изтекла, както казвате вие, европейците.

-Но тя защо...

- Грубо е да ме разпитваш по този начин - прекъсна я госпожа Кимоно и поглади мекия плат. - Ето, стана перфектно. - Пръстите й сръчно сгънаха роклята в квадратен пакет, който се озова в ръцете на Стеф.

- Много ви благодаря. Сега ще имам още един шанс. Не мога да ви опиша колко силно се нуждая от работа в момента, но без тази рокля... Обещавам да ви платя в момента, в който получа някакви пари.

- Не е нужно да ми плащаш.

- Благодаря ви. Аз...

- Съжалявам, че не ти върви работата - смени темата госпожа Кимоно.

- Но какво да направя? Как да привличам клиенти, както го правят останалите момичета? И да печеля пари?

- Трябва ти подготовка.

- Нещата вече дори не опират до спестяването на някакви пари за нов курс по актьорско майсторство - призна с овлажнели очи Стеф. - Искам просто да си плащам наема и да се храня нормално. Появих се тук с една глупава мечта, но само два дни по-късно разполагам с далеч по-малко средства, отколкото в началото.

- Нямам предвид тази подготовка. Изгубила си години за нея, но тя не ти трябва.

- Напротив, аз действително се нуждая от повече упражнения. Нямате представа как е при актьорите. Адски трудно е.

- Никакви упражнения не могат да го направят лесно - поклати глава госпожа Кимоно. - Имах предвид упражненията за правилно поведение спрямо мъжете. Мислиш ли, че човек може да играе на сцената без никаква подготовка?

- Не.

- Тогава защо мислиш, че работата като компаньонка е по-различна?

- Не мисля така. Всъщност изобщо не съм мислила по този въпрос. Очаквах да се уча в движение, защото ме чака дълъг път.

- Ти си на пробен период, нали?

-Да.

- Това означава, че не могат да ти позволят да се учиш в движение. Иначе щяха да те назначат на постоянна работа. Ако не се научиш бързо, ще бъдеш уволнена.

- Благодаря за оптимизма - въздъхна Стеф. - Сякаш не ми стигат другите тревоги. Ако си спомняте, аз вече ви помолих за помощ, но вие отказахте.

- Не съм казала, че няма да ти помогна - отвърна госпожа Кимоно, стана и се насочи към вратата. - Ти също си нечия дъщеря. Бих ти помогнала, но от поведението ти личи, че все още не си готова.

- Моля ви! Снощи нещата се развиха много зле, но, честно казано, изобщо не знам как да се справя по-добре. Имах чувството, че другите компаньонки говорят на различен език с мъжете. Държаха се с тях като съпруги или приятелки, докато аз просто бях гостенка на купона.

Госпожа Кимоно наклони глава.

- Ще ме уволнят, ако и довечера се представя зле - добави Стеф. - Което означава, че губя всичко. В събота ще ме изгонят от квартирата. За довечера успях да си осигуря дохан , но се страхувам, че ще объркам нещо още преди да сме стигнали до клуба.

Госпожа Кимоно отдръпна ръката си от вратата. Очите й изпитателно пробягаха по лицето на Стеф.

- Следобед съм планирала едно събитие - колебливо промълви тя. - Може би... Може би ще бъде полезно за теб, ако ми помогнеш. Със сигурност ще научиш нещо за сервирането и обслужването на други хора.

- Готова съм на всичко!

- Не така грубо! Би трябвало да кажеш, че за теб ще е удоволствие, или, ако имаш други планове, деликатно да откажеш.

- Добре, съжалявам - въздъхна Стеф. - Не съм толкова груба, колкото мислите. Много хора в Англия ме считаха за любезна.

- За мен си груба - отсече госпожа Кимоно. - Свободна ли си днес следобед, за да се присъединиш към мен?

- Не знам. Може би трябва да продължа да търся приятелката си.

- Аха, май вече не се нуждаеш от помощ, а? - хладно се усмихна госпожа Кимоно.

- Разбира се, че се нуждая!

- В такъв случай трябва да дойдеш. Имам няколко ученички, които уча на изкуството да се сервира чай. Японската чаена церемония. Мисля, че ще ти е полезно да се научиш как се поднася чай. Това ще ти помогне да разбереш какво се очаква от теб в качеството на компаньонка. А този твой клиент, как му беше името...

- Господин Ямамото.

- Да, Ямамото сан. Очевидно е истински японец. Ако наистина искаш да спечелиш доверието му, трябва да знаеш повече за начина, по който вършим нещата тук, в Япония.

Стеф се почувства раздвоена. Чаената церемония й се струваше губене на време, защото едва ли имаше нещо общо с компаньонството. Но с едва 9000 йени в джоба и близкото плащане на наема, май нямаше кой знае какъв избор. А макар и по особен начин, госпожа Кимоно беше много мила.