Сузана Куин - Стъклени гейши

- Аха - кимна госпожа Кимоно, прибра две макари в чекмеджето, а от третата отряза един доста дълъг конец, който вдяна в тънка игла, и започна да покрива ръкава с микроскопични шевове. - Не е лесно да се обслужват мъже, нали? Никак не е просто да се превръщаш в играчка в ръцете им.

- Не знам на кого да се доверя, как да се държа. И друг път съм оплитала конците. Питам се дали изобщо се срещат свестни мъже.

- Естествено - отвърна госпожа Кимоно. - Когато ги обслужваш и забавляваш, те се превръщат в коренно различни същества и с готовност си плащат за обслужването. Важното е да ги водиш и държиш под контрол, но то трябва да става незабелязано. За тази цел трябва да си силна и винаги да запазваш своята женственост. А това си е голямо изкуство. - Госпожа Кимоно направи още няколко шева, после подръпна дрехата и ръкавът легна на мястото си. - Ти какво очакваше? Водният занаят е много труден, дете мое.

Стеф кимна, но остана с впечатлението, че госпожа Кимоно не можеше да разбере какво е преживяла. Въпреки това приемаше коментарите й с благодарност. Макар тази жена да беше твърда като скала, думите й попадаха на благодатна почва в онази част от душата й, която плачеше за близост.

- Труден, защото на момичетата им се случват лоши неща, така ли? - подхвърли тя.

- Токио е безопасен град, „Ропонги“ - също. Но тук има прекалено много барове за чужденци. Места за гайджин, в които важат правилата на гайджин.

- А трудно ли е да бъдеш гейша? - попита Стеф.

Госпожа Кимоно се усмихна и продължи да шие.

- Да бъдеш гейша е много, много трудно - отвърна тя. - Обучението е тежко, работата - също. Моето обучение беше по-трудно от това на останалите, също като първите години от работата.

- Винаги ли сте работили в Токио?

- Не. Преминах обучението си в Киото като повечето гейши.

- А след това дойдохте да работите тук, така ли?

- Не. Първата ми работа беше в едно малко градче на няколко часа път от Киото.

- А защо не останахте в Киото?

- Когато завърших обучението си, вече наближавах трийсет. А моята чайна затвори точно когато смених яката. Знаеш ли какво означава „да смениш яката“?

Стеф поклати глава.

- Когато гейшата ученичка, или майко, завърши своето обучение, идва ред на една много специална церемония, която се нарича ерикае, или „смяна на яката“. До този момент ученичката е носила червена яка, която сменя с бялата яка на гейша. Това означава, че вече може да работи.

- Тоест да осъществява контакт с мъже? - попита Стеф.

- Да. Но трябва да изминат много години, преди майко да започне да контролира своите мъже. Много неща трябва да бъдат усвоени.

- Аз не разполагам с години - поклати глава Стеф. - Искам този мъж да ми даде телефона на Анабел веднага.

- Майко трябва да тренира страшно много - продължи госпожа Кимоно, приведена над роклята. - Животът й е много труден. Носи тежки кимона, в косата й са вплетени изкуствени плитки и спи с железни шини на врата, за да си пази прическата. Принудена е да седи неподвижно в продължение на часове, а когато не го прави както трябва, учителят я удря с нещо тежко и твърдо, докато не заеме правилната поза.

- Това звучи ужасно - промълви Стеф. - Защо трябва да ги измъчват по този начин?

- Защото е част от подготовката, а тя е много трудна.

- Моят курс по актьорско майсторство не беше труден, а по-скоро интересен - отбеляза Стеф.

- Значи не си се трудила както трябва - отвърна госпожа Кимоно, подръпна конеца, а след това го отряза с ножицата.

- Трудни бяха прослушванията - уточни Стеф. - Постоянно ни връщаха. Объркаш ли се, както се случи при мен - край на надеждите. Непрекъснато трябваше да се доказваме и да се представяме в максимално благоприятна светлина.

- Може би това е истинската подготовка.

- Какво се случи, след като затвориха вашата чайна?

- Никъде в Киото не ме приеха на работа - отвърна с лека въздишка госпожа Кимоно. - Намерих си място в едно малко курортно градче, където хората отиват да пият и да се веселят. Обикновено място, далеч от всякакъв блясък. Момичетата пушеха като комини, не обръщаха внимание нито на облеклото, нито на грима си. Това не беше мечтаната от всяка гейша работа, но аз получих възможност да усъвършенствам танцувалните си умения.

- А след това?

- Упражнявах се много години. Научих се да контролирам танците и клиентите си. Когато се върнах в Киото, хората имаха възможност да се убедят колко много обичам професията си. Взеха ме на работа, но не по обичайния начин. Обикновено всяка майко се обучава в своя чайна и работи за нея. Моето положение обаче беше различно. Гордеех се със себе си.