Сузана Куин - Стъклени гейши

- Аз не се страхувам.

- Е, аз се страхувах, особено първия път. Бях сигурна, че ще ме хванат и ще ме депортират. Но след това... Странно е, но човек свиква с всичко.

- Но нали все пак депортират момичета?

- Едва ли. Щяхме да чуем, ако са го правили. В „Ропонги“ всичко се знае.

- Значи никоя не е била депортирана напоследък?

Дженифър поклати глава.

Над главите им нещо изщрака и се появи светлина.

- Можете да се връщате, момичета - изсъска Хиро, надвесил се над стълбището.

Към три след полунощ клубът се готвеше да затвори, а Стеф беше пияна. Много пияна. Съдържателката се беше справила с полицейската хайка толкова майсторски, че клиентите около масата изобщо не забелязаха внезапното изчезване на момичетата. Малко след завръщането им купонът вече се вихреше с пълна сила. Уискито се лееше като река, а шотовете текила повишаваха духа и настроението.

Няколко пъти Стеф, Дженифър и още едно момиче на име Хелена ставаха да танцуват с клиентите, изпълнявайки указанията на Мама, която твърдеше, че „клиентите ожадняват от танците".

Стеф правеше всичко възможно да бъде в тон с останалите и кършеше снага в прегръдките на господин Ямамото, но въпреки многобройните й опити той категорично отказа да говори за Анабел. В един момент започна да се дразни и Стеф благоразумно реши да не настоява повече. И без това скоро щеше да се срещне с Джулия.

Когато парчето свърши, Стеф вдигна ръце да аплодира музикантите и изведнъж усети хлад. Роклята й се беше разпорила, точно под мишницата. Мама едва ли щеше да бъде доволна.

Възползвайки се от поднасянето на сметката, тя стана и се насочи към тоалетната. В един момент се спъна и за малко не се строполи на пода. Ръкавът й се доразпра и увисна на няколко конеца, стърчащи от раменната подплънка. Кратък поглед в огледалото на тоалетната я увери, че веждите й отдавна нямат нищо общо със стила „Лиз Тейлър“, а приличат по-скоро на разорана и кална нива. От червилото й беше останала само една тънка линия по ръба на устните. Казано накратко, изглеждаше ужасно и отдалеч личеше, че е пияна. В този вид едва ли беше уместно да се изправи срещу приятелката си и да я попита защо се държи като дрогирана.

Малко след като клиентите напуснаха заведението, Хиро я повика на бара.

- Мама не е доволна, Стеф чан.

- О, така ли?

- Тази вечер ти не беше добра компаньонка.

- Но... Те си прекараха много добре.

Беше сигурна, че мъжете на масата се бяха забавлявали. Е, един-два пъти се наложи да й правят забележка, че чашите им са празни и тя не им пали цигарите. Но това все пак беше първата й нощ.

- Добрите компаньонки допълват чашите и се грижат за клиентите, Стеф чан. Но ти само пиеше и вдигаше шум...

- Нали клиентите искат точно това? - Стеф беше прекалено объркана, за да се ядоса. - Момичета, с които да се веселят? Като нас!

- Ти си тук да се грижиш за клиентите, а не да се веселиш с тях. Мама няма работа за момичета като теб. Съжалявам, но ако утре вечер нямаш дохан, пробният период ще приключи.

- Утре вечер?! Но това е... Това е невъзможно. Мама каза до събота. Моля те, Хиро! Пробният ми период беше до събота!

- Утре вечер, Стеф чан - поклати глава управителят. -Ако спечелиш дохан, Мама ще те остави на работа. Но ако не доведеш клиент, който да те покани на вечеря, няма смисъл да идваш повече в клуба. - Погледът му се спря на разпрания ръкав. - А това го заший. Роклята е една от любимите на Мама.

Стеф премигна и усети, че я обзема отчаяние. Зашиването на роклята беше последният й проблем. Как, по дяволите, ще намери мъж, който да я покани на вечеря, а след това и да я придружи в „Синатра“? Надеждата, че ще спечели хиляди на това място, изведнъж й се стори абсурдна. В момента не разполагаше дори с парите за доплащане на наема.

Тя се обърна и тръгна към стаята за преобличане. Беше толкова замаяна, че за малко не се строполи при опита да се освободи от проклетата рокля. Дженифър вече си беше тръгнала, а останалите момичета я отбягваха. Стеф мълчаливо се преоблече, взе роклята и излезе на улицата. Беше крайно време да си поговори с Джулия.

Когато се добра до „Каламити Джейнс“, рекламите вече бяха изгаснали, а портиерът заключваше тежката резбована врата.

- Хей, да не би да затваряте? - ускори крачка Стеф.

- Клубът винаги работи до този час на нощта - отговори, без да се обръща, портиерът.

Стеф преглътна слюнката си с вкус на текила и погледна часовника си. Алкохолът я беше накарал да забрави за времето. О, не! Пак я изпуснах!