Сузана Куин - Стъклени гейши

- Чашите винаги трябва да са пълни - усмихна се момичето, извади запалка от чантичката си и я щракна под носа на клиента до себе си. - Имаш ли запалка?

- Нямам, но ще си купя - отвърна на усмивката й Стеф. -Не е фатално за една нощ, нали? Я ми кажи, познаваш ли...

- Масса! - извика момичето и лицето му разцъфна в усмивка, докато един от клиентите се опитваше да погали косата му. След това хвана ръката му и я притисна в скута си.

Ямамото сан отново опипа бедрото на Стеф.

- Ако ми покажеш гърдите си, ще ти дам десет хиляди йени - обяви той.

- Сериозно ли говорите?

- Да - кимна клиентът, затвори за миг очи, после отново ги отвори. - Десет хиляди йени. - Бръкна във вътрешния джоб за марковия портфейл „Луи Вюитон“, от който извади една банкнота.

Стеф успя да види, че портфейлът му е претъпкан.

- А какво ще кажете, ако ви ги покажа срещу телефонния номер на Анабел? - попита тя, опитвайки се да не мисли за купищата храна, които можеше да си купи с тази банкнота.

Господин Ямамото се намръщи и поклати глава.

- Все още не си научила как стават нещата в Япония -промърмори той. - Няма да стане. Може би по-късно, когато станеш добра компаньонка. - Размаха банкнотата пред очите й и отсече: - Пари или нищо!

- Но...

- Ясно, значи нищо - прекъсна я Ямамото и се направи, че прибира банкнотата.

- Добре, добре - спря го Стеф. - Съгласна съм.

Би го сторила и за половината сума. Солидната банкнота означаваше, че поне няколко дни няма да припада на улицата. Приведе се напред и дръпна деколтето си надолу. Забеляза ужасения поглед на момичето отсреща едва когато зае нормално положение.

- Красота! - задъхано рече Ямамото, но без да пуска банкнотата. - А сега да видим и интимното ти окосмение.

Стеф се пресегна и с рязко движение дръпна банкнотата.

- За подобно нещо трябва да получа друга оферта! -твърдо рече тя.

Забеляза, че чашата му е празна, но не знаеше от коя бутилка да я напълни. На масата имаше три бутилки с уиски, всичките с восъчни печати около гърлото, върху които бяха изписани различни йероглифи.

Реши да използва най-близката, но в същия момент забеляза някакво оживление в дъното на салона. Двама мъже от персонала - японец и загорял от слънцето европеец, изваждаха някакви големи тефтери и ги слагаха на бара. Нещо на пръв поглед съвсем невинно, ако не бяха забързаните им движения. После Хиро прекоси тичешком клуба, залепил китките си една до друга в някакъв таен сигнал, на който останалите компаньонки светкавично реагираха.

Стеф объркано гледаше как всички наоколо хукват нанякъде.

- Проверка! - прошепна в ухото й момичето със запалката.

- Каква проверка?

- Ела с мен!

Стеф неохотно се изправи.

- Веднага се връщам, господин Ямамото - подхвърли тя. - Пак ще поговорим...

- По-бързо! - изсъска момичето със запалката, хвана я за ръката и я повлече към вътрешните помещения.

Хиро си проби път сред тълпата разтревожени дългокраки момичета край подиума и започна да опипва стената. Пръстите му бързо откриха парче як канап, боядисано в същия цвят. В стената се отвори тясна вратичка. Момичетата се втурнаха към нея, а Стеф се опря на сцената, за да запази равновесие.

- Хайде, Стеф чан - махна й Хиро, придържайки вратичката отворена. - Влизай тук, защото имаме полицейска проверка. - Избърса потта от челото си и притеснено добави: - По-бързо, моля те! - Под мишницата си стискаше някакви папки.

Стеф колебливо погледна към черната дупка.

- Не може ли да остана тук?

Беше сигурна, че ако разполага с достатъчно време, ще успее да убеди Ямамото да й даде телефона на Анабел.

- Ако останеш тук, полицията ще те арестува за нелегална работа и ще бъдеш депортирана!

Това беше вярно.

- Всички момичета ли ще се скрият там?

- Разбира се. Защо питаш?

- Ами за да има с кого да си говоря... Да се опознаем. Всъщност това няма значение.

Пое надолу с протегнати ръце. В главата й се появи ново предположение: Анабел се е преместила в друг клуб, където е била заловена и депортирана от полицията. Това даваше отговор на въпроса със зарязаните дрехи и обясняваше мълчанието й в интернет. Имала е други неща на главата си.

Е, добре. Депортирането със сигурност не е приятно, но беше обяснение. Едно логично обяснение за изчезването на Анабел.

На светлината отгоре се виждаше метален под, обсипан със ситни точици, наподобяващи оризови зърна. Тя сграбчи студения железен парапет около спираловидните стълби, които чезнеха в мрака. Отдолу долиташе звучно потракване на токчета, което бързо заглъхваше.