Сузана Куин - Стъклени гейши

- Познаваш ли момичето, което е живяло тук преди мен? - попита тя, решила да се възползва от примирието, което предложи Наталия. Прибра косата си назад и трескаво започна да пудри лицето си с някаква прекалено голяма четка.

- Какво? - попита Наталия, присвила очи към огледалцето, което държеше в ръка.

- Момичето преди мен. Анабел.

- Анабел? Не.

- Живяла е тук, преди да дойда. Тя е моя приятелка.

- Не познавам момиче с такова име. Чух обаче, че предишната наемателка е оставила хубави неща. Маркови дрехи, качествена козметика. Предполагам, че е печелила много пари. За съжаление Флин ги е изхвърлил. Момичетата са толкова разпилени, момичетата това, момичетата онова... Не знам, може би си е хванала гадже. Една моя приятелка, казва се Криста, дори успя да се омъжи за някакъв клиент. - Наталия тъжно поклати глава. - Но се случват и гадории...

- А момичетата често си зарязват нещата, нали? - попита Стеф, усещайки как притесненията й се завръщат.

- Разбира се. Това са дреболии. Само казвам, че нещата на приятелката ти са били качествени. Трябва да е била топ компаньонка.

- А ти как се появи тук?

- Питаш ме защо живея тук? - Наталия потупа натежалата си от лак коса и отново се огледа. - Преди работех в Гинза. Последното място беше истински бардак!

Тя пусна червилото си в протъркана тоалетна чантичка и започна да наглася дългата си руса коса. След това обу чифт черни лачени обувки и внимателно огледа Стеф.

- Това ли ще носиш?

Стеф намъкна лъскавите маркови ботуши върху дънки-те си, а след това отметна несресаната си коса назад.

- Само тази вечер.

- Трябва ти повече грим - обяви Наталия, грабна чантичката си и се насочи към вратата.

- Ще се оправя.

Стеф я изчака да излезе, след което отвори несесера си и започна да нанася около очите си дебели пластове грим. Когато приключи, приличаше на уличница, но нямаше кой знае какъв избор. Оставаше й надеждата, че Мама ще я хареса. На всичкото отгоре закъсняваше, при това страшно много.

- Ехо? Има ли някой?

Стеф натискаше стария звънец на рецепцията, опитвайки се да размърда пръстите на краката си. Тичането с ботуши до коленете, впити в тялото дънки и стегнат корсет се оказа трудна работа. Някъде около „Ропонги“ беше принудена да се откаже и да премине на бърз ход. Мъжете се обръщаха след нея. Пристигна в „Синатра“ с половин час закъснение.

Мама се появи иззад завесата и ръката на Стеф замръзна върху звънеца. Очакваше, че ще я посрещне младият мениджър, и вече беше готова да го омайва, за да й прости закъснението. Но с видимо ядосаната Мама това нямаше как да стане.

Само не ме гони, моля те!

- Закъсня! - Гласът на Мама прогърмя в рецепцията, блъсна се в тъмните вази и потъна в килима. - Закъсня, вакаранай! Аз нарочно дойдох по-рано, а ти закъсняваш още първата вечер!

-Да, но...

- Ще бъдеш глобена! - отсече Мама. - Надницата ти за два часа! Въпреки че дори още нямаш надница. - Тя вдигна ръка и разтърка уморените си очи. - В края на седмицата май ще ми дължиш пари!

- Добре, глобете ме - изпусна въздишка на облекчение Стеф. После думите на Мама най-сетне стигнаха до съзнанието й. - Надницата ми за два часа?! За половин час закъснение ме глобявате с надница за два часа?

- Тук аз определям правилата. Клубът е мой.

- Но тези правила не са справедливи! Аз мисля, че...

- Пък още и спори! - смаяно поклати глава Мама.

- О, извинете ме - осъзна се Стеф и направи опит да смекчи тона. - Два часа от несъществуващите ми надници. Добре. Мога ли да вляза и да...

- Чакай! - вдигна ръка Мама.

Надеждите на Стеф, че е забравила за официалната рокля, бързо се изпариха. Възрастната дама заобиколи рецепцията и ахна в мига, в който зърна дънките й.

- Какво е това?!

Стеф наведе глава и огледа облеклото си.

- Няма да стане, Стеф чан. Няма да стане! - Мама размаха пръст под носа й. - Къде ти е официалната рокля?

- О, това е само за тази вечер - изчерви се Стеф. - Роклята... Всъщност всичките ми рокли не са много наред... Но обещавам, че утре...

- Не, не! Съжалявам, Стеф чан, но не можеш да работиш с тези дрехи. Ни, ни, ни! Няма как да стане. Ще трябва да се прибереш у дома.

- Не!

Мама изненадано отстъпи крачка назад.

- Моля ви, Мама. Позволете ми да работя тази вечер, а утре ще дойда с рокля.

Възрастната жена поклати глава и за момент Стеф си помисли, че всичко е свършено. Но после Мама хвана китката й и я поведе към стаята за преобличане.

- Няма как да предлагаш компания на клиентите ми с тези работнически панталони! - отсече тя.