Сузана Куин - Стъклени гейши

Мисля, че е крайно време да изляза от тази игра, защото бонусите ми непрекъснато намаляват. Кълна се в Бога, че някой ден ще махна с ръка на всичко и ще кажа: „Добре, заведи ме в хотела." Само по този начин мога да си осигуря твърди дохани.

Но както и да е. Трябва да подремна малко. Тами е при баща си и най-накрая ще мога да се излежавам колкото си искам, без малката госпожица да ме буди.

Обич, обич, обич,

Частити

Един келнер дискретно се прокашля и остави на масата две дебели менюта с дървени корици.

- Извинете, желаете ли кафе? - попита той. - А може би питие?

Допълни чашата със саке на Мама и се отдръпна.

- Чували ли сте за „кафенетата без бельо“? - попита Мама, докато разгръщаше менюто.

Джордж взе в ръце своето, но не го разтвори. Келнерът побърза да изчезне.

- Не съм чувал.

- Появиха се в края на седемдесетте и началото на осемдесетте. Бяха истинска сензация. Първото от тях се казваше ,Джони Гитар“ и бе открито в Киото. После се появиха и останалите - най-често в близост до железопътните гари. Момичетата в тях изкарваха наистина добри пари.

- Отговорът е очевиден - кимна Джордж. - Но какво точно представляваха?

- Отговаряха на името си - „кафенета без бельо“. Тоест келнерките носеха къси полички без нищо под тях. Там предлагаха най-скъпата чаша кафе в света - може би някъде около две хиляди йени в днешни пари. Около петнайсет долара. В началото на осемдесетте бяха истински хит, но изчезнаха сравнително бързо.

Разбира се, клиентите постоянно изпускаха разни неща на пода, уж „случайно“, а след това чакаха да ги вдигнем. Това най-често бяха лъжички, които в но-пан киса бяха много повече в сравнение с останалите кафенета. За известно време модата „без бельо“ завладя всичко - ресторантите шабу-шабу, в които се предлага специално овкусено месо, грил-ресторантите якинику. Появиха се топлес и ботъмлес кафенета с огледални подове, даващи възможност на клиентите да виждат всичко.

След известно време но-пан киса започнаха да предлагат и други услуги - много близки до тези, които ние предлагахме в сунаку. За целта имаше специално оборудвани стаи, където обслужвахме клиентите ръчно или орално.

Наистина печелехме добри пари. Много добри пари! Но нещата бързо се промениха, защото мъжете се отегчиха. Отворят ново кафене и хоп - на следващата седмица фалират. Принос за това имаше и държавата, която въведе някакви ограничения. Притежателите на обикновени кафенета се оплакваха, че момичетата без бельо им крадат клиентите. Но притесненията им се оказаха напразни. Новостите по принцип са нетрайни. Бяхме много тъжни, когато клиентите престанаха да идват.

Мама направи знак на келнера и си поръча кафе с коняк.

- Десертът ви всеки момент ще бъде готов - докладва келнерът.

- Това беше първият бизнес, който се сгромоляса пред очите ми - продължи Мама. - Беше тъжно. Но бизнесът с компаньонките също загива. Отношенията вече са различни. Мъжете и жените са различни. Отдавна отминаха времената, когато мъжете дори не помисляха вечер да излизат в компанията на съпругите си. Водният занаят бе предназначен изцяло за мъже.

Но днес младите излизат заедно и това им харесва. Правят го на групи, на смесени групи. Включително и семейни двойки. Не е като едно време, когато мъжете излизаха с колеги и най-често посещаваха клубовете с компаньонки. За мен това е депресиращо. Чувствам се така, както се чувствах, когато „кафенетата без бельо“ започнаха да пустеят.

На масата кацна дълга и тясна чиния, в която блестяха две съвършени шоколадови топки, обсипани със ситни капчици конденз, появили се след изваждането им от фризера. Едната беше бяла, а другата - тъмнокафява. Редом с тях се появиха конякът и кафето.

Мама проби гланцираната повърхност на кафявата топка, използвайки изящната виличка, която лежеше върху чинията. Разнесе се остро пропукване, от вътрешността на топката бликна бял фондан. Тя го разбърка с шоколадовата глазура и поднесе вилицата към устата си.

- Невероятен вкус - обяви тя. - Кафяво отвън, бяло отвътре. Също като мен. Нали, Джордж сан?

- Извинете, но аз...

- Отвън японско, отвътре европейско, нали? Хората винаги казват така. Но в момента ми се струва, че е точно обратното. Аз нося европейски дрехи и прическата ми е европейска, но вътре в себе си оставам японка. - Тя довърши топката на две големи хапки и разтроши другата. На чинията бликна тъмен фондан. - И тъй, вече е време за сметката, Джордж сан - сладко се усмихна Мама. - Тази вечер имам ново момиче. Англичанка, със силни черти, прекрасна фигура и недостатъчно грим. Или ще се провали, или ще се представи чудесно. А аз трябва да съм в клуба, за да я наблюдавам. - Вдигна ръка и докосна лявото си око, което беше кръвясало от умора.