Сузана Куин - Стъклени гейши

- Ние на Запад нямаме подобно нещо - поклати глава Джордж. - Поне аз не съм чувал за такива заведения.

- Имате, имате - държеше на своето Мама. - Как бихте нарекли скъпите нощни клубове в Лондон? Посещавала съм много от тях. Във всички има ВИП зони с млади момичета, които си търсят богати гаджета. Права ли съм? В Лондон има клубове, в които посетителите трябва да поръчват шампанско или бутилка уиски, за да седнат на определени маси. Към тях неизбежно се присъединяват красиви манекенки, за да им правят компания. Нима не е същото?

- Но момичетата не получават пари - отвърна Джордж. -Тоест мъжете не им плащат, за да седнат при тях.

- Нима? - попита Мама, размаха пръчиците си пред лицето му, а след това ги потопи в чинията и с тяхна помощ шумно засмука димящото бяло фиде. - Може би не го правят директно, но плащат. Както и да е... - Тя разбърка с пръчиците супата. - Започнах да ви разказвам за снека - първата ми истинска работа.

- Да - кимна Джордж и сведе очи към бележника си.

- Клубът на Томи се казваше „Снек Коко“ и се намираше в същата сграда, в която беше барът, но един етаж над него. Далеч по-малък, без прозорци и много млади момичета като мен, облечени в къси роклички и качени на високи токчета. Посрещахме клиентите, настанявахме ги и им държахме ръцете, за да не ни пипат по гърдите...

Томи ме настани в един апартамент с още няколко момичета. Наемът удържаше направо от заплатата ми. Започнах работа веднага, въпреки че още ме болеше главата от предишната нощ. Но Томи не признаваше подобни глезотии. Облякох дрехите, които ми даде. Почти не можех да ходя на високите токчета, но това беше без значение. Да не говорим за късата поличка. Кланях се на клиентите и им се усмихвах - точно както беше поискал Томи.

Със сигурност бях най-малката от всички, но и другите момичета бяха млади. Някъде между седемнайсет и осемнайсет. В онези години това не се смяташе за толкова крехка възраст, но... Сред нас нямаше момичета с твърд характер. По време на работа ни се случваха най-различни лоши неща - опипваха ни, обиждаха ни, дори ни удряха. Една от колежките ми беше пребита от някакъв клиент пред бара, защото отказала да тръгне с него. И повече не дойде на работа. Хай. Много тъжно.

Мама направи знак на келнера, който кимна и безмълвно отнесе недовършената й супа. Джордж спря да пише и направи опит да набоде на вилицата си половината съдържание на чинията. За да яде по-бързо, той я вдигна от масата и я поднесе пред лицето си. Но въпреки това върху синята му вратовръзка попадна парченце скарида.

- Като го казвам, звучи ужасно - подхвърли Мама, докато келнерът допълваше чашката със саке пред нея. - Но на практика не беше чак толкова лошо. Дори доста добре за младо момиче, което иска да живее интересно и не се стреми към брак.

Мразехме клиентите, разбира се. Наричахме ги сукабай, или прости, мръсни хора, които не проявяват уважение към нас. Но въпреки това пеехме караоке с тях и слушахме разказите за семействата им. Аз постепенно свикнах да пия и това направи нещата по-лесни. Всъщност работата беше доста лека. Проблемите идваха от факта, че класата ни беше ниска. Ако работехме в някой изискан клуб, нещата със сигурност щяха да са други. Мъжете са си мъже, независимо колко са богати. Но в обикновените барове те се отнасят зле с момичетата. Не ги броят за нищо. Такова е мнението и на обществеността като цяло.

- Това беше един от въпросите, които възнамерявах да ви задам - кимна Джордж. - Какво мислят хората за момичетата и за мамите в клубовете с компаньонки?

- Преди двайсет години никой младеж от добро семейство не би се оженил за компаньонка - сви рамене Мама. -Но днес хората вече не мислят, че това е толкова лошо. Времената са други.

Всъщност така и не разбрах какви са проблемите със снековете и клубовете с компаньонки. Какво пък чак толкова? И на двете места работят добри момичета. Много от тях са учителки по английски. Не е като в розовите салони, където момичетата по цяла нощ държат пениси в ръцете си.

- Извинете, но какво е розов салон? - попита Джордж и бутна очилата нагоре по потния си нос. - Казахте, че ще ми обясните...

- Да, добре. Пинку сарон са много популярни в Япония. Приличат на кабарета, но сепаретата им са нарочно затъмнени, за да не се вижда какво става там. А там стават наистина лоши неща. Клиентите си плащат за така наречения „щастлив край“. Вероятно се досещате. Става въпрос за облекчаване на мъжа чрез мастурбация или орален секс. Това правят момичетата в онези тъмни сепарета. И аз го правех, докато работех в пинку сарон.