Сузана Куин - Стъклени гейши

- През онази нощ ми беше много лошо - добави Мама. -След това заспах. - Тя отново се протегна към чинията със сашими. Този път си избра сьомга.

- Какво работеше този мъж? Важна позиция ли заемаше?

- Откъде да знам? На сутринта се събудих в хотелската му стая. Беше някъде към шест. До мен Дейвид спеше дълбоко. Без дрехи. Хъркаше като мечка. Аз също бях гола, но не помнех да съм се събличала. Станах от леглото. Затреперих, като си спомних, че трябва да се върна при Томи. Ох, толкова беше страшно! - От устата й излетя изненадващо силен кикот. - Сега вече нещата са различни...

- Значи това беше... - Джордж млъкна и изчака чинията със сашими да бъде отнесена и заменена от табла с артистично подредено суши, посипано със ситно нарязан лук. -... вашият пръв сексуален акт? - понижи глас той.

- Не знам. Сигурна съм, че за пръв път в живота си видях пенис. - Мама изрече тези думи на висок глас, без да обръща внимание на извърнатите към масата им глави. -

Разбира се, след него имаше много други - различни по големина и форма. Плюс адски много разговори за тях. Мъжете страшно много обичат да говорят за своите пениси, повярвайте ми! Това е любимата им тема. Но както и да е. Събудих се в онази хотелска стая. Не забравяйте, че дотогава бях момиче за пример. Е, вече не. Вече не бях момичето гордост за майка си, но не се чувствах кой знае колко зле. Казвам всичко това, за да разберете защо измъкнах портфейла на Дейвид и му взех парите. Беше нетипично за мен.

- Откраднали сте парите му?

- Да - енергично кимна Мама. - Какво друго можех да направя? Бях в безизходица. Знаех, че ако се върна при Томи без пари, той ще ме направи „черно-бяла“, както казваше баща ми. Но дадях ли му пари, със сигурност щеше да ми спести боя за нарушаването на правилата и неспособността ми да заведа клиент в клуба. Затова го направих. Ще ви призная нещо - ако се бях задържала още няколко години в секс индустрията на Токио, със сигурност щях да вземам не само пари, но и много други неща - хотелските сапуни и тоалетни принадлежности, кредитни карти, изобщо всичко, което можех да докопам. Те вземат от нас, следователно и ние трябва да вземаме от тях. Така си мислех за известно време. Западно отношение. Но, както вече споменах, по онова време аз бях добро момиче. Доколкото си спомням, дори му оставих няколко йени. Да, точно така. Не му взех всичките пари. А след това се върнах при Томи, защото нямаше къде другаде да отида.

- Той ядосан ли беше? - приведе се напред Джордж.

- Моля да ме извините, Джордж сан - усмихна се Мама, издърпа чантичката си изпод масата и я отвори. Между кожените прегради се гушеха няколко шишенца с хапчета. -Трябва да отскоча до тоалетната. Веднага се връщам.

Русото момиче беше изчезнало, но острата миризма на парфюма му все още се усещаше във въздуха. Стеф се покатери на своето легло и отново започна да рови под възглавницата. Дневника го нямаше. Беше изчезнал.

Тя разтърси запълнената с ориз калъфка, сякаш очакваше тетрадката да изскочи от там. Дали не бе паднал между леглото и стената? Погледна часовника си. Времето течеше бързо. До началото на първата й поява в клуба оставаха само няколко часа. Не искаше да закъснява, но наистина трябваше да открие дневника на Анабел. И то час по-скоро.

Спусна се от леглото, погледна виновно през рамо и пъхна пръсти под студената рамка на долния матрак. Направи й впечатление, че всичко в стаята беше студено, вероятно от високата влага. Самата метална рамка беше буквално ледена. Зад леглото нямаше нищо, но в последния момент забеляза синята корица, която се подаваше изпод възглавницата на съквартирантката й.

-Хей!

Стеф се обърна. Русото момиче стоеше на прага. Беше облечено в пижама с отрязани крачоли, по голите й прасци се виждаха многобройни синини.

- Защо ровиш в леглото ми? - хвана я за рамото момичето, но Стеф гневно отмести ръката й и вдигна възглавницата.

Дневникът лежеше на смачкания чаршаф под нея.

- Взела си това от моето легло! - грабна тетрадката Стеф и я размаха над главата си.

- Не съм! - отвърна момичето.

- Тогава какво търси под възглавницата ти?

- Нямам представа. Понякога се въртя в леглото. Може би е паднал. Боли ме главата и не мога да слушам крясъците ти.

Стеф я изгледа заплашително поглед, но лицето на момичето остана безизразно. Нямаше как да разбере дали лъже. Обърна се и тръгна към дневната, която беше не по-малко влажна и студена, но поне имаше прозорец. Стъклото беше покрито с птичи изпражнения и мазни петна.