Сузана Куин - Стъклени гейши

- В „Козуе“ имат маса за вас - прошепна в ухото й келнерът. - Знаете етажа.

Прочутият японски ресторант на „Парк Хаят“ се оказа почти пълен. По масите от тъмно дърво се виждаха елегантни деликатеси, отлежало саке и тук-там по някоя бутилка шампанско в дървена купа с лед. Управата винаги имаше запазени маси за гости от ранга на Мама.

- Това е един от любимите ми ресторанти в Токио - обяви тя, докато келнерка в изящно кимоно издърпваше стола от тежък махагон пред нея. - Японската кухня е отлична, а при ясно време през прозорците се вижда дори връх Фуджи.

Клиентите на ресторанта бяха както японци, така и чужденци. Повечето от тях бяха облечени в маркови костюми и държаха пръчиците за хранене като лазерни показалки, размахвайки ги във въздуха, за да подчертаят важността на онова, което изричаха.

Джордж сам си издърпа стола. Отдалече личеше, че е загрижен за съдържанието на портфейла си.

- За мен менюто от пет ястия - обяви на английски Мама. - А за аперитив ще взема едно добро саке. Токубецу Джунмай-шу. - Обърна се към Джордж и попита: - Чувал ли сте за Токубецу Джунмай-шу? Това е саке от специално полиран ориз, изключително качество.

Тоест скъпо.

- Трябва да го опитате.

- За мен само макарони и кока-кола - поръча Джордж и погледна часовника си. - Хайде да започваме.

- Спокойно, имайте търпение - поклати глава Мама.

- Разполагаме само с няколко седмици - леко повиши тон Джордж, докато вадеше бележника си. - Трябва да ги използваме максимално, защото вече изоставаме от програмата.

- Вашата програма, а не моята.

Появи се друг келнер. В ръцете си държеше поднос, върху който имаше купичка с настърган лед и антични чашки за саке. Мама започна да избира, а коляното на Джордж затрепери под масата. Чашките бяха пръстени, повечето от тях приличаха на първите опити с глина, направени от невръстно дете. Но повечето бяха наистина антични и това ги правеше обект на огромно преклонение. В крайна сметка Мама се спря на една сива чашка, декорирана с тънки зелени венички като листо.

- Добре, докъде бяхме стигнали? - попита Джордж, след като келнерът напълни чашките и се отдалечи. - Поканили са ви в... - Той захапа върха на химикалката си и прелисти изпълнените със ситен почерк страници. - В хотелската стая на Дейвид.

Келнерът дискретно постави чаша съскаща кока-кола до бележника на Джордж и безшумно се оттегли.

- А, да. Онзи мъж в хотела. Би могло да се каже, че той беше първият ми клиент. - Мама замълча и отпи миниатюрна глътчица от пръстената чашка. - Точно така, Дейвид. Мисля, че това беше името му.

Тя погледна към панорамния прозорец. Навън все още беше светло, но над Токио вече се появяваше червено-бяло неоново сияние. В далечината мигаха сигналните светлини на кулата „Ропонги“. На масата пред нея безшумно кацна чиния със сашими, положени върху лед.

- Имайте предвид, че не си спомням всичко от онази нощ, особено края - подхвърли Мама, докато посягаше за пръчиците. Лъскаво късче риба-тон изчезна между силно начервените й устни. - Спомените ми за онази хотелска стая са много разпокъсани. Паметта ми изневерява, разбирате ли? Мяркат ми се отделни картини и това е всичко. Вероятно ме е сложил да си легна. Спомням си, че училищната ми раница беше окачена на вратата, и това ме обърка. Сигурно си е помислил, че ще се разстроя, ако си загубя учебниците. Не знам. Помня, че ми донесе чаша вода, а след като я изпих, повърнах в някаква найлонова торбичка. Бях страшно смутена. След това той се съблече и пъхна пениса си в устата ми.

Джордж почти се задави с колата, от която отпиваше.

- Простете - запелтечи той. - Какво казахте?

- Казах, че пъхна пениса си в устата ми - повиши глас Мама.

Минаващият наблизо келнер подскочи, сякаш го бяха ударили с лакът. Няколко души от съседните маси се обърнаха. Почервенял като рак, Джордж се наведе над бележника си и започна да пише.

- Добре, добре, чух ви -- промърмори той.

- Какво можех да направя? - добави Мама, без да понижава тон, а след това размаха ръце за повече убедителност. -Бях съвсем младо момиче и не разбирах нищо. Исках хората да са доволни от мен. Той ми обясни какво очаква и аз го направих. Обаче всичко беше наред. В живота стават къде по-лоши работи. Но за подобни неща винаги се вдига голям шум. Секс с непълнолетни момичета. И какво от това? Преживява се. Нали не бях омъжена за него? Трябваше да го изтърпя само една нощ и толкова.

Джордж кимна, насочил цялото си внимание към бележника.