Сузана Куин - Стъклени гейши

- Това ли е роклята, която е подходяща за гейша? - попита Стеф и посочи дрехата от синя коприна, която беше окачена на паравана.

Госпожа Кимоно кимна отривисто.

- Ръчна изработка. - Тя погали фината материя. - Прекрасна. - В светлокафявите й очи проблесна тъга. - В днешно време всички искат добра цена и нищо повече. Дори гейшите вече не обръщат внимание на качеството. Купуват машинно ушити кимона, а след това ги представят за ръчна изработка. Когато бях млада, всичките ми кимона бяха ръчна изработка, а много от тях - истински антики. Никога не съм обличала кимоно, което е направено на машина. И сега не бих го направила.

- Били сте гейша? - погледна я с широко отворени очи Стеф. - Наистина ли?

- Аз все още съм гейша.

- Тогава би трябвало да знаете всичко за мъжете. Кой е добър и кой иска само да те използва...

- Що за въпрос!

Стеф сведе очи към чая си. Притисната от пронизителния поглед на домакинята, тя все по-трудно запазваше обичайната си самоувереност. Питаше се дали госпожа Кимоно вижда колко е объркана. Колко отчаяно се стреми да спечели някакви пари, колко е важно за нея да започне нов живот. В крайна сметка реши да смени темата.

- Значи обличате това кимоно, когато работите като гейша, така ли? - попита тя. - Вие ли сте го ушили?

- Не. То е дело на майстор-шивач. Аз само избрах плата и модела. Хората идват при мен заради познанията ми -какви цветя се пришиват на лятно кимоно, кой плат е най-подходящ за есента, кое е най-доброто кимоно за сцената или за чайната. Когато дрехата стане готова, те просто идват да си я вземат от мен.

- Ясно.

- Може би разликата между гейша и японска компаньонка не е чак толкова голяма - добави след кратък размисъл госпожа Кимоно. - Част от уменията им са едни и същи. Доскоро не ми беше хрумвало, че всяка гейша може да бъде отлична компаньонка. Но не и обратното - компаньонката не може да бъде добра гейша. Ще й липсват годините подготовка. Да станеш гейша е много, много трудно.

- Колко дълго се обучавахте вие? - попита Стеф.

- Много години. Почти два пъти по-дълго от повечето момичета. Когато обучението ми приключи, бях вече стара майко - почти на двайсет и седем. Но дори тази позиция не беше постигната толкова трудно, колкото изграждането на репутацията ми на добра гейша. Преди да си намеря уважаван данна, дълго време бях принудена да работя в евтини чайни и увеселителни заведения.

- Какво е данна?

- Спонсор. Клиент, който се грижи за теб.

- Довечера ми предстои пробна изява в един клуб с компаньонки - призна Стеф, след което побърза да добави: - Не е „Каламити Джейнс“. Задължително трябва да си спечеля клиент.

- Пробна изява? - вдигна вежди домакинята. - В кой клуб? Кой го управлява? Западен собственик?

- Не. Клубът се казва „Синатра“ и е собственост на японска дама.

- „Синатра“ значи - изви устни госпожа Кимоно. - Собственичката е доста известна, най-вече с връзките си с якудза. За теб ще е най-добре да изпълняваш всичко, което ти нарежда.

- Вчера се запознах с нея - каза Стеф, а след това установи, че без да иска, имитира изправената поза на домакинята върху възглавницата. - Много е елегантна.

- Разбира се, че е елегантна. Ако искаш да печелиш пари, ти също трябва да бъдеш такава. Трябва да знаеш как да се държиш в компанията на мъже, как да запазиш достойнството си дори когато се държат зле. - Госпожа Кимоно кимна и сякаш на себе си добави: - Трябва да знаеш какво представляват японските мъже, какво очакват от теб, как да ги обслужваш. Западните момичета не познават японските мъже. Това не е проблем, ако работиш в западно заведение. Но доколкото ми е известно, „Синатра“ е японски клуб.

- Сигурна съм, че няма да е толкова трудно - тръсна глава Стеф. - Била съм и сервитьорка.

- Сервитьорка? - разсмя се високо госпожа Кимоно. Гласът й беше изненадващо плътен и богат. - Ако мислиш, че това ще ти помогне, значи наистина нищо не знаеш. Тук става въпрос за мизу шобай - така наречения воден занаят. Като нощна работничка, трябва да знаеш как да поемаш инициативата. Да контролираш мъжете. Ако не можеш, те ще контролират теб.

- Не съм съвсем наивна - отвърна Стеф и внимателно изпъна краката си. - Но както и да е. Вече е време да си вървя.

- Наивна си и още как - поклати глава госпожа Кимоно.

- Ще се справя - изправи се на крака Стеф. - Аз съм актриса и мога да играя всякакви роли.

- Как може да си актриса без подготовка?

- Имала съм подготовка. При това доста продължителна. Имам диплома за актриса и един бог знае през колко курсове съм минала...