Сузана Куин - Стъклени гейши

- Мислите ли... Не е ли странно едно момиче да си тръгне, без да прибере дрехите и дневника си? Или тук това е нещо обичайно, както каза хазяинът ми?

- Не те разбирам.

- Имам предвид приятелката си Анабел. Оставила е дневника си и куп дрехи. Според вас това не е ли странно?

- Едва ли - сви рамене госпожа Кимоно. - Гайджин идват в „Ропонги“ да печелят пари. Не съм изненадана, че е оставила дрехите си. За нея те са били част от миналото. Хайде, пий.

Стеф покорно се пресегна към чашата с черна течност, питайки се защо, по дяволите, позволява на тази жена да я командва.

- Между другото, името ми е Стеф. Много ми е приятно да...

- „Между другото, между другото“... - имитира я жената и тръсна глава. Сивите й къдрици обаче изобщо не помръднаха. Сякаш бяха от стиропор. - Това са празни приказки. Трябваше просто да кажеш: „Аз съм Стеф.“

- А как е вашето име, между другото? - попита Стеф.

- Между другото, името ми е Сато, между другото. Я си изправи гърба! Привела си рамене, съвсем като дъщеря ми.

Стеф се почувства объркана. Винаги я бяха хвалили за добрата стойка и развитите мускули на гърба.

- Изправена съм - отвърна тя.

- Не си. Приведена си напред. Изправи се.

- Вижте какво, Сато. Ако нямате нищо против, аз...

- Ай, ай!Госпожа Сато! Шидзуку Сато. Пий!

Сато... Госпожа Кимоно, помисли си Стеф, без да отмества очи от чашата. Не искаше да обижда госпожа Кимоно и отпи малка глътчица, очаквайки поредния гаден вкус. Но с изненада установи, че течността е пикантна, леко горчива и много освежаваща.

- Това е причината за дълголетието на японците - поясни госпожа Кимоно, докато сваляше една възглавничка от близкия рафт. Движенията, с които седна, бяха плавни и елегантни като шумолене на коприна. - И така... - Строгите й очи се заковаха върху лицето на Стеф. - Дошла си в „Ропонги“ да си търсиш работа, нали? Особено ако си като другите момичета.

- Да - кимна Стеф и отпи още една глътка. - Търся си работа като компаньонка. Нуждая се от нов старт, а за това трябват пари. Избрах този път въпреки големите трудности, които ме чакат. Но ако успея, хората ще ме виждат в съвсем нова светлина. Бързо ще разберат, че всъщност съм много добра актриса. Разказвали са ми, че тук могат да се спечелят много пари. Но, честно казано, откакто пристигнах, мисля само за приятелките си.

Госпожа Кимоно се намръщи, челюстта й леко помръдна наляво, после надясно.

- Хубаво е да проявяваш загриженост за другите - кимна тя. - Но ако падаш по улиците, няма да помогнеш на никого. Глупаво е да не полагаш грижи за себе си.

Стеф кимна.

- Аз мисля за Джулия и Анабел, а не за лоши неща. Фактът, че нямам нито пари, нито работа, за да си платя наема...

- Отличен начин да си създадеш неприятности - прекъсна я госпожа Кимоно. - Човек трябва да има приоритети в живота си. Гониш ли два заека, няма да хванеш нито един!

- Сигурно е, че трябва печеля достатъчно, за да си плащам храната и наема - въздъхна Стеф. - Джулия мисли само за пари и за нищо друго. Предполагам, че „Каламити Джейнс“ е добър клуб, но...

- Клуб с компаньонки за гайджин - отсече госпожо Кимоно. - Тъжно е, че доживях да видя това мизу шобай... Това раково образувание, което краде момичета. Моята дъщеря... - тя изведнъж млъкна, после тръсна глава. - Изпий си чая!

- Не харесвате „Каламити Джейнс“, така ли?

- Този клуб е по-лош от останалите. Хората посещават клубовете за гайджин с идеята, че там ще намерят компаньонки, гейши, куртизанки или проститутки - наричай ги както искаш.

- Но нали компаньонките са някаква версия на гейшите?

- НЕ и онези, които работят в клубовете за гайджин! - отсече госпожа Кимоно. В очите й запламтя силно негодувание. Стеф неволно си помисли, че студеният чай в чашата й ще закипи. - Това, което се случва в „Каламити Джейнс“, е пример за лоша репутация... -- Старата дама поклати глава и погледна през прозореца. - Не искам в моя магазин да се споменава името на това място. Ще изцапа дрехите ми!

- Откъде можех да знам? - промълви Стеф, но погледът на домакинята не омекна. - Аз съм нова тук. Мислех, че няма кой знае каква разлика между компаньонка и гейша...

- Точно като дъщеря ми - кимна госпожа Кимоно и премигна за пръв път от няколко минути насам. - И тя казваше същото. Но гейшите са хора на изкуството. Артисти. Обучението им продължава дълги години. Докато компаньонката е нещо съвсем друго - тя само пие и се усмихва. Не обогатява света със своето изкуство. Особено в заведение за гайджин, където порядките са съвсем други.