Сузана Куин - Стъклени гейши

- Изсъхнала си като препържена риба - отбеляза с равен глас тя. - Предполагам, че работиш в „Ропонги“. Скоро ще се превърнеш в стъкло. В напълно прозрачно стъкло.

- Не мисля, че изглеждам чак толкова зле - възрази Стеф, а мислено добави: А и не е твоя работа. - Просто пропуснах закуската и... Не, не работя в „Ропонги“. Все още не.

- Не е трябвало да пропускаш закуската си!

Стеф се втренчи в студения копринен гръб.

- Ще си почина само минутка и тръгвам.

Стъкло. Спомни си за сивата кожа и мъртвешките очи на Джулия.

- Пак проявяваш грубост! Трябваше да ме попиташ дали можеш да си починеш тук.

- Май нямам голям избор - промърмори Стеф и потърси с поглед вратата. - Чувствам се много замаяна, но след минутка ще бъда добре.

Жената май кимна.

- Ще останеш тук, докато ти приготвя храна - отсече тя. - А ще си тръгнеш, когато аз преценя, че си добре.

- Впечатлена съм от бързината, с която дойдохте - подхвърли Мама, докато Джордж нахлуваше в апартамента й с големи тъмни петна под мишниците. - Вие живеете в „Мита“, нали? Трябва да сте бързали доста. С такси ли дойдохте или с метрото?

- С метрото - отвърна Джордж.

Нима тази жена си въобразява, че ще плащам за такси чак от другия край на града, помисли си той. Този месец беше здравата закъсал с парите. Едва му стигнаха да си плати сметката за интернет. Отпусна се тежко на сребристата възглавница, върху която бяха бродирани малки розови птички. Обстановката беше съвсем същата като предишния ден, но Мама изглеждаше по-приветлива и по-енергична.

- Радвам се, че се обадихте - подхвърли той, макар и двамата да бяха наясно, че едва ли бе така. - Готова ли сте да започваме? Колкото по-бързо работим, толкова...

- ... по-бързо ще ви платят - довърши вместо него Мама. - Е, добре, да започваме. От там, където спряхме вчера, нали?

- Да, моля.

- Докъде бях стигнала? Аха, спомням си - тъкмо бях започнала работа при Томи... Облякох ученическата униформа и той ме изпрати в един от близките хотели за чужденци. Не си спомням името му. „Империал“ или нещо подобно. Задачата ми беше да открия някой западен бизнесмен и да го помоля за помощ при усъвършенстването на английския си език. След което трябваше да го заведа в клуба и да пийна с него. Не беше само пиенето, разбира се. Но това го разбрах по-късно. Да речем, че в клуба имаше момичета, които предлагаха и други услуги. Но в онази първа вечер това нямаше значение, тъй като нещата се развиха по неочакван начин.

- Какво се случи? - попита Джордж.

Мама се изправи и с плавни движения пристъпи към скрина. Взе в ръце снимката и погледна сериозното лице на дъщеря си. По онова време Кайто бе едва седемгодишна, но вече изглеждаше сериозна и вглъбена.

- Появих се в хотела с училищната униформа. Бях страшно нервна. Във фоайето имаше палми в кашпи, а обзавеждането беше с мебели от ракита. Стори ми се много приятно. Обзе ме срам, защото за пръв път се озовавах на подобно място. Но много повече се страхувах от раздразнителността на Томи. И така, минах покрай рецепцията и бързо се насочих към бара - много модерен и пълен с мъже по пуловери, които пиеха скъпо уиски.

- Съвсем в стила на седемдесетте - обади се Джордж.

- Да - усмихна се Мама. - Там имаше и западни бизнесмени, точно както беше предвидил Томи. Бяха трима и седяха сами, но аз бях твърде уплашена, за да се присъединя към някой от тях. Просто стоях и гледах, надявайки се никой от персонала да не ме попита какво търся там. Накрая един от чужденците, облечен с карирано сако и вратовръзка на точици, ме забеляза. Отвърнах на усмивката му, пристъпих към него и издекламирах: „Ще ми помогнете ли да усъвършенствам английския си, сър?“

Джордж усилено си записваше, а Мама остави снимката на мястото й.

- Беше американец, и то доста хубав - продължи тя. -Аз бях страшно нервна, но това май му хареса. Изглеждах напълно безпомощна, но, както се оказа, именно така бях привлякла вниманието му. Покани ме да седна и ми поръча чаша вино.

- Бяхте ли опитвали алкохол преди? - попита Джордж.

- Не, никога - отвърна Мама, докато се връщаше на мястото си, стъпвайки предпазливо по бамбуковата рогозка. Седна на възглавницата и положи длани върху стъклената масичка. - Не исках да пия и направих така, че да разлея чашата си на пода, докато той гледаше в друга посока. Сигурна съм, че някой от персонала го забеляза, но бях толкова уплашена, че предпочетох да изцапам килима, вместо да пия.