Сузана Куин - Стъклени гейши

Прелисти още няколко плътно изписани страници и затвори дневника.

Няма начин да изчета всичко това преди работа. А ако довечера не отида в „Синатра“, ще пропусна възможността да разпитам момичетата за Анабел. Госпожа Кимоно е права. Никой няма да спечели, ако пукна от глад в някоя канавка. Трябва да започна да печеля пари.

След няколко часа щеше да има шанс отново да поговори с Джулия. Но нямаше представа с коя Джулия ще се сблъска - с приятелката си от детинство или с уморената сянка, която се престори, че не я познава.

- Извинете за прекъсването, Джордж сан - рече Мама, докато сядаше на стола си. - Докъде бяхме стигнали?

- Разказвахте как сте се върнала при Томи.

- Да - кимна Мама. - Бях много уплашена, но се оказа, че той е много доволен от мен. Вероятно защото му дадох парите. Дори се усмихваше, когато каза, че съм се справила доста добре. От неговата уста това звучеше като голям комплимент.

Пред нея кацна димяща чиния със супа от фиде. Черна и правоъгълна. Джордж от своя страна получи голяма порция макарони с кралски скариди и леко запържени зеленчуци. На масата пред него имаше пръчици за хранене, но той помоли келнера да му донесе вилица.

- Значи започнахте да работите за Томи, така ли?

- Да, но по особен начин - кимна Мама и потопи тънката порцеланова лъжица в димящата течност. - Повече не ме пусна навън, може би защото ме смяташе за твърде зелена да се мотая по хотелските барове. Общо взето, бях самоуверено хлапе, но той вероятно реши, че не ставам за ролята на самотен рейнджър. Може би ме бъркаше с майка ми. Но както и да е.

Мама пое глътка супа и продължи:

- Започнах да работя в клуба. Не в бара, който се оказа розов салон. По-късно ще ви обясня какво означава това. Би се изложил на голям риск, ако изпрати в розовия салон момиче на моята възраст. Предизвикателното поведение е едно, но работата в розов салон - съвсем друго. Оказа се, че той има и друг клуб - сунаку. Чували ли сте за сунаку? Снек клуб? Там се предлага и храна.

Джордж поклати глава.

- Нещо като клуб с компаньонки, но от по-ниска класа. В него могат да ходят всякакви хора - работници, студенти. Няма вход. Прилича на клуб с компаньонки, но за по-бедни клиенти.

- В какъв смисъл?

- Там работят красиви млади момичета, които флиртуват с клиентите и ги карат да пият, също като в бар с компаньонки. Разбира се, техните питиета също се заплащат от клиентите. Но това е всичко. Плащат за храната и напитките, но не и почасова такса. Естествено, че им излиза скъпо. Много по-скъпо в сравнение с обикновен бар. Момичетата постоянно ги насърчават да поръчват, тъй като са на процент от сметката.

Джордж лапна една скарида.

- Питам се дали не бихте ми разказали малко повече за клуба, който управлявате в момента - промърмори той. -Никога не съм бил наясно какво се случва в един клуб с компаньонки...

Мама кимна. Джордж набучи още две скариди на вилицата си, лапна ги и хвана химикалката.

- Искате да знаете дали момичетата са проститутки, нали? - попита на висок глас тя, отново привличайки погледи от съседните маси.

- Не, не! - разшири очи Джордж. - Наясно съм, че там нещата са различни от... - Огледа се, понижи глас и добави: -От бардаците. Просто искам да вникна малко по-дълбоко в концепцията. В Обединеното кралство няма такива заведения.

- Напротив, има - отвърна Мама, отпи малка глътчица саке и допря салфетката до устните си. - В Обединеното кралство е пълно с клубове с компаньонки. Разликата е само в начина на заплащане.

- Имате предвид стриптийз клубовете? - спря да дъвче Джордж.

- Нищо подобно - поклати глава Мама. - Това е най-честата грешка, която допускат чужденците. Тук, в Япония, ние имаме както стриптийз барове, така и места, на които се прави секс. Наричаме тая дейност „индустрия на еякулацията“. Чук-чук и готово. Но това няма нищо общо с клубовете, в които работят компаньонки.

- Каква е разликата?

- Клубовете с компаньонки са предназначени за богати мъже, които се радват на компанията на красиви млади момичета и само допускат, че в края на вечерта може би ще се стигне до секс.

- А стига ли се?

- Понякога да. Момичето спи с клиента. Но не много често. Това е част от удоволствието, за което обаче не се плаща. Клиентът трябва да спечели момичето - точно както го прави в някой нормален бар. Момичетата в моето заведение са красиви, забавни и секси. Те се сближават с клиентите си, играят си с тях. Някой ден може би ще преспят с тях, но не е задължително.