Сузана Куин - Стъклени гейши

Розовият салон е нещо като... как да го кажа на английски?... Нещо като „фабрика за кренвирши“... - Мама сложи ръка пред лицето си и се изкиска. Очите й бяха леко разфокусирани. - Нали знаете: вътре, вън... вътре, вън. Един мъж, после втори, трети. И така цяла нощ. Забравяш им бройката. Но в тези евтини заведения е така... Томи притежаваше няколко розови салона. На практика и онзи бар, в който ме изпрати с ученическата униформа първата вечер, също беше такъв. Би трябвало да го позная по миризмата. Розовите барове неизменно миришат на парфюм, дезинфектанти и сперма.

Джордж сведе поглед към чинията с изстинали макарони и усети как апетитът му отлита.

- Снекът е евтино заведение, но сексът не е задължителен - продължи Мама. - Естествено, ние търпяхме грубостта на клиентите, но не бяхме длъжни да им предлагаме щастлив край. Понякога го правехме, но само след като преценявахме какво ще спечелим.

Понякога, когато попадахме на наистина добър клиент, се съгласявахме да отидем в хотела му. Но още в началото другите момичета ме предупредиха: „Приемай подаръци, но не и пари. Накарай го да обещае, че ще идва в клуба поне една седмица след това. Само така можеш да оправдаеш факта, че си спала с него. Това не ти е „сапунена баня“, за да вземаш пари срещу секс.“

Пред Мама се появи чиния с прекрасно аранжиран хайвер от треска и тя се наведе да вдъхне аромата.

- Сапунена? - вдигна вежди Джордж. - Не казахте ли „сапунена баня“?

- Сопурандо. Японското наименование за бардак. Когато бях млада, ги наричаха торуко, или турски бани. Но по-късно правителството им смени името, защото турците се оплакали, че това е обида за името на страната им. Представяте ли си? Явно никога не са посещавали нашите бани. Сигурна съм, че всеки турчин би се гордял, че подобни заведения носят името на родината му. - Мама улови с пръчиците някакво сварено водорасло. - Обаче не съм сигурна, че и туркините биха изпитали същото... Както и да е, споменах ви за „Снек Коко“. Момичетата бяха прави, като казваха, че снековете не са бардаци. Но понякога бяха много близо до тях.

- А там идваха ли политици или други важни личности?

- Не, разбира се - поклати глава Мама. - Кой богат и известен мъж би се появил в снека? Ако имаш пари, ще отидеш в клуб с компаньонки. Снековете са за обикновените хора.

- Добре, ясно. Продължавайте.

- Хай. Повечето момичета в „Коко“ твърдяха, че не бива да обръщат заведението на бардак, но по-амбициозните от нас бяха наясно, че няма да стигнем доникъде, ако не спим с клиентите. А когато го направехме, те идваха да ни виждат много по-често, носеха ни подаръци. Понякога ни извеждаха за секс в някой мотел, а ако имахме късмет - и в някой от модерните западни хотели, които по онова време никнеха из цял Токио. Вие сте чували за мотелите, нали? - подхвърли Мама и миглите й предизвикателно запърхаха.

Появилият се келнер отнесе изстиналите макарони на Джордж заедно с вече опразнената чиния на Мама.

- Там се дават стаи на час, нали?

- Да. Но може и за цяла нощ. - Мама си взе нова салфетка и ловко я разгъна в скута си. - За един час, за четири часа, за цяла нощ. Преди петдесетте години подобни заведения не съществуваха, но после обявиха проституцията извън закона и те започнаха да никнат като гъби.

Ние, момичетата от снековете, винаги настоявахме за цяла нощ. В онези години беше истински лукс да спиш на удобно легло и да разполагаш с гореща вана. Е, налагаше се да споделяме ваната и леглото с клиентите, но това невинаги беше неприятно - засмя се тя. - Най-лошото беше хъркането им!

- Спечелихте ли много пари? - попита Джордж.

- До известна степен - призна Мама. - Заплатата не беше лоша, но когато си във водния занаят, парите се топят много бързо. Харчиш почти всичко, което печелиш - за дрехи, дрога, напитки, клубове... Вероятно защото в свободното си време се стремиш да забравиш всичко.

- Дрога?! - ококори се Джордж. - Наистина ли?

- О, да. Дрога се предлагаше навсякъде. Докато работех в снека на Томи, станах гадже на един от приятелите му, истински гангстер, който продаваше амфетамини. Имахме прекрасна любов и много дрога, но това не продължи дълго, защото го убиха.

- О, съжалявам - промърмори Джордж.

- Няма за какво. Беше ми хубаво. Но както и да е. В мотелите бързо ме опознаха и след година започнаха да ми отказват стаи. Придържаха се към правилото, че не бива да допускат момичета, които ги посещават често с различни мъже.

- Но нали казахте, че са били предназначени за проституция? - попита Джордж, докато обръщаше страницата.