Сузана Куин - Стъклени гейши

- Да, разбира се - кимна Джордж.

Келнерът се насочи към масата им, но Мама кръстоса пръсти и той забърза към касата.

- При следващата ни среща ще ви разкажа за сапунените бани, Джордж сан - подхвърли тя. - Работила съм там. Да, да, не се изненадвайте. Това се случи, след като бяхме принудени да си обуем бельото. Отчаяно се нуждаехме от работа. Много от нас се върнаха във водния занаят, при това в най-евтината му част. И изведнъж се оказаха с нежелана работа и далеч по-малко пари.

Келнерът остави на масата махагонов поднос, върху който имаше дълга сметка. Джордж извади протъркания си портфейл от кафява кожа и отброи няколко банкноти от по 5000 йени. Всяка от тях залепваше по пръстите му. Изчака келнерът да прибере парите и да се отдалечи с любезен поклон, а след това прелисти бележника. Беше го изписал почти до половината, но чертите му издаваха разочарование.

- Много скоро трябва да се видим отново - въздъхна той. - Още утре, ако е възможно сутринта...

Мама отметна глава и се разсмя, разкривайки два реда бели зъби, леко изцапани с шоколад.

- Утре ли, Джордж сан? Случайно да ви приличам на работен кон? Тези дни съм много заета с наемането на нови момичета. Няма как да се срещнем утре.

- Моля ви, Мама. Крайният срок наближава, но ние все още не разполагаме с достатъчно материал - дори и да включа част от вестникарския репортаж.

- Да, да - размаха ръце Мама и се изправи. - В такъв случай звъннете ми утре в клуба. Ще помоля някой от персонала да организира следващата ни среща. Благодаря ви за обяда.

Корсет, дънки, чорапи, ботуши... Стеф ровеше из купчината дънкови поли, тениски и други безполезни дрехи, които беше изсипала от раницата си. Непрекъснато поглеждаше часовника си, надявайки се да е сбъркала нещо с времето. Но сребърните стрелки продължаваха да препускат по седефения циферблат и недвусмислено й напомняха, че закъснява.

Беше сигурна, че Мама няма да търпи закъснения. Може би дори щеше да отмени срещата и да не я допусне в клуба.

Трябва да побързам.

Неволно докосна с лакът краката на момичето, което се беше опънало на леглото. Изправи се и разблъска куфарите и дрехите му, за да получи поне малко пространство за преобличане.

- Защо не внимаваш къде стъпваш с големите си крака? - попита съквартирантката й. Това бяха първите й думи след сутрешното спречкване.

- Моля? - невинно я погледна Стеф и стъпи върху дантеления сутиен, който се моташе в краката й.

- Гледай къде стъпваш! - извика момичето и направи опит да спаси сутиена си.

- Я се разкарай! - блъсна я Стеф. - Не виждаш ли, че се обличам за работа?

Момичето замълча, скръсти ръце пред гърдите си със солидни подплънки, после внезапно отстъпи и постави едната си длан перпендикулярно на другата.

- Добре, добре... Очевидно няма да станем приятелки, но нека сключим примирие. В противен случай рискуваме да откачим в тази тясна дупка. Аз съм Наталия. А ти как се казваш?

- Стеф. Но те предупреждавам, че не съм забравила за онези визитки!

- Вече ти казах, че не съм ги взела аз - успокоително рече Наталия. - Имам си свои. Работя в „Каламити Джейнс“ и имам достатъчно клиенти. - След тези думи издаде презрително сумтене и се зае да скъсява презрамките на сутиена си. В резултат гърдите й щръкнаха още повече. - А ти къде работиш?

- В „Синатра“ - отвърна Стеф, нахлузи черни дънки и започна да се оглежда за чорапи.

- Там е добре, стига да не ти пука за парите - кимна Наталия.

- Какво искаш да кажеш?

- Искам да кажа, че ако очакваш добри пари, трябва да работиш в „Джейнс“.

Стеф си представи празните маси в „Синатра“. Разбира се, че искаше да спечели добри пари, при това колкото може по-бързо. Изобщо не се беше отказала да се пребори за място в „Джейнс“, но в момента най-важното беше да се добере до „Синатра“ и ако може, да разпита момичетата за Анабел.

Измъкна от раницата си няколко оплетени на топка огърлици. Май трябваше да поиска от Джулия предварителна информация за японската мода още преди да тръгне за Токио. Облеклото на Наталия несъмнено беше в тон с последните тенденции - лилава копринена рокля, която стигаше до прасците, перлена огърлица и златни пръстени. Приличаше на елегантна съпруга на високопоставен бизнесмен.

По ирония на съдбата лондонският гардероб на Стеф съдържаше купища официални рокли, които подчертаваха принадлежността й към артистичната гилдия (които обаче беше принудена да облича при неподходящи поводи - най-вече футболни мачове или вечеря в „Пица Експрес“). Не ги взе в Токио, защото си представяше облеклото на компаньонките като нещо по-секси и по-подходящо за нощните клубове. Вместо тях сложи в багажа си три корсета, няколко чифта тесни дънки и купища бижута. А официалните рокли останаха там, в Обединеното кралство, старателно прибрани в жилището на най-добрата й приятелка.