Сузана Куин - Стъклени гейши

Обгърна я ароматът на пури. Стеф леко се отдръпна и преметна крак върху крак.

- Стефани - отвърна тя, пробва най-ослепителната си усмивка и подхвърли: - Редовно ли идвате тук?

Мъжът се разсмя с дрезгавия глас на пушач, след което се изкашля в шепата си.

- Дори не ми знаеш името, а вече питаш дали съм редовен клиент - отбеляза той.

- От любопитство, нищо повече - отвърна Стеф, отново усетила ръка върху бедрото си - този път беше ръката на закръгления от другата й страна. Обърна му гръб и насочи вниманието си единствено към японеца. - А как ви е името?

- Йоги Ямамото. Можеш да ме наричаш господин Ямамото. Какъв е цветът на интимното ти окосмение?

- Не мислите ли, че това е прекалено личен въпрос? -изненадано го погледна Стеф.

Мъжът сви рамене и извади една пура от златната си табакера.

- Ти пожела да научиш името ми. Защо и аз да не те опозная по-добре?

- Окей, няма значение. Вижте какво, господин Ямамото... Една моя приятелка е работила тук, а аз се опитвам да я открия... Казва се Анабел.

- Анабел? - сбърчи чело японецът. - Блондинка?

- Не знам. Преди време косата й беше русокестенява. Кръгло лице и сини очи.

- Откъде е?

- От Англия.

- О, сега се сещам - проточи Ямамото. - Анабел от Англия. Барби. Беше едно от любимите ми момичета.

- Случайно да имате телефона й? - приведе се към него Стеф. - Или да знаете къде живее или работи?

- Не знам нито къде живее, нито къде работи - отвърна, без да я гледа, господин Ямамото. - Имам й телефона. Тя беше едно от най-любимите ми момичета. Но защо ти й нямаш телефона, след като ти е приятелка?

- Не съм я виждала от години. Освен това...

Усети леко потупване по рамото и се обърна.

- Какво ще пиете, Стеф чан? - попита я Хиро.

- Водка - отвърна тя, стигнала до заключението, че нощта ще бъде дълга. После се огледа и тихо добави: - Ще може ли да ви платя в края на седмицата?

- За какво? - прошепна в отговор Хиро.

- За питието.

- Вие не си плащате питието, Стеф чан - поклати глава Хиро. -- Сметката ще платят мъжете.

- О, така ли? - отвърна Стеф, приглади веждите си и с леко учудване погледна пръстите си, които бяха почернели от туша. - Ами тогава ще изпия една водка.

Отново усети ръка върху бедрото си и небрежно я отмести.

- Да вдигнем тост! - извика господин Ямамото. - Текила за всички!

- Говорехме за телефона на Анабел - подсети го Стеф.

- Днес имах тежък ден и искам да си почина - махна с ръка Ямамото. - Може би ще ти го дам по-късно, когато се опознаем по-добре... Но не и тази вечер. Тази вечер ще пием.

Един час по-късно Стеф беше изпила две големи водки и два шота текила. Водката й поднесоха в малки чашки с дебели стени, но въпреки това питието беше неразредено и тя вече беше на път да се напие.

Когато Хиро се появи да вземе третата й поръчка, тя посочи полупълната чашка пред себе си и многозначително го изгледа.

- Благодаря, вече пих достатъчно.

- Какво да ви донеса за пиене, Стеф чан? - натъртено попита Хиро.

- Засега нищо, имам си достатъчно.

- Добре, водка-тоник - кимна мениджърът, сякаш не я беше чул. После приклекна до нея и тихо добави: - Когато ви поръчват питие, трябва да го приемете, Стеф чан.

- О, не знаех, че...

- Освен това не допълвате чашите на клиентите. Трябва да се грижите те винаги да са пълни. Вижте чашата на Ямамото сан, тя е почти празна. - Ръкавът на сакото му се плъзна към уискито с вода пред клиента, което беше почти недокоснато.

- Не бих казала, че с празна - поклати глава Стеф, после събра кураж. - Помните ли едно момиче на име Анабел, Хиро? Тя е моя стара приятелка и е работила в този клуб. Бяхме се уговорили да се срещнем тук...

- Да - сковано отвърна Хиро. - Англичанка, много красива. И много добра компаньонка.

- Знаете ли къде е сега?

- В друг клуб. Отведе и клиентите си. Мама никак не беше доволна.

- А случайно да знаете къде живее сега? Имате ли телефона й?

- Много момичета са работили тук, Стеф чан. Страшно много. Не знам нищо за тях, след като си тръгнат. Никога не пазим телефоните им.

- Тоест не трябва да се безпокоя, така ли? - пожела да уточни Стеф. - Момичетата идват и си отиват, което е нещо нормално?

- Да се безпокоите ли?

- Ами... Тя си е тръгнала, без да си плати наема и без да си прибере дрехите.

- Много гайджин напускат „Ропонги“, без да си платят наема.

Хиро побърза да се отдалечи, а Стеф премигна и огледа отрупаната с бутилки уиски маса, сред които проблясваха сребърни кофички с лед. Срещу нея седеше момиче с трапчинки на бузите, което изобщо не изглеждаше да е под влиянието на алкохола. То приятелски й намигна, след което щедро допълни с уиски чашите около себе си и посегна към кристалния сифон със сода във формата на ананас. Имаше руса коса и високо бледо чело.