Сузана Куин - Стъклени гейши

- Предполагам, че не знаеш къде е отишла Джулия.

- Не.

Човекът пусна ключа в джоба си, мина покрай нея и пое по все още оживената улица. Стеф се отпусна на стъпалата и стисна главата си с длани.

- Лоша вечер, шери?

Тя разтвори пръстите си. Пред нея се поклащаше неясната фигура на младеж с пясъчноруса коса.

- Тази вечер ти беше първата в „Синатра“, нали?

Младежът едва ли имаше трийсет, но лицето му беше загоряло и сбръчкано като на човек, който прекарва голяма част от времето си под открито небе. Говореше с австралийски акцент и беше по своему привлекателен.

- Тази нощ те видях там - поясни той и седна на стъпалото до нея. - Казвам се Люк и съм един от барманите. Вероятно не си ме забелязала, защото бърках коктейли в дъното. Как са нещата? Добре ли те приеха останалите момичета?

- Дженифър беше мила - отвърна Стеф.

- Да, тя е много добра.

Стеф отново стисна глава между дланите си.

- Какво те доведе в Токио? - понита Люк.

- Парите.

- Всички казват така.

- Но вероятно ги бива повече от мен. От два дни съм тук и нямаше да имам и цент, ако не беше бакшишът, който ми дадоха тази вечер.

- За какво ти трябват пари?

- За да поема по нов път - вдигна глава Стеф. - Трябва да поема по нов път. Да променя живота си. Аз съм актриса и искам нов старт. Но ако трябва да бъда честна, в момента изобщо не мисля за това. Търся една приятелка, казва се Джулия. Тя работи тук. Държи се странно и това ме притеснява.

Около очите на Люк се появиха весели бръчици.

- Тук повечето хора се грижат първо за себе си и за парите, а след това за всичко останало.

- И сигурно се справят чудесно, след като си плащат наема и печелят добре - поклати глава Стеф.

- Понякога - кимна Люк. - Но какъв е смисълът, след като в крайна сметка губят себе си?

- Аз няма да изгубя себе си - тръсна глава Стеф. - Дори ако имам късмета да печеля добре, пак ще съм си същата.

- „Ропонги“ променя хората. Ще видим дали ще говориш така след един месец.

- След един месец най-вероятно ще съм без покрив над главата си. Мама ме прие на пробен период без заплащане.

- Без заплащане? Сключила си доста неизгодна сделка.

- И още как - въздъхна Стеф и отметна косата си назад. От рязкото движение й се зави свят. - Нещата отиват на зле. Ако утре вечер не успея да осигуря дохан, Мама ще ме изгони. Но в момента не ми пука. Искам да говоря с Джулия, само че клубът й е затворен, нямам й телефона и изобщо не зная къде мога да я открия. - Отново скри лице между дланите си и приглушено добави: - Все пак ми е приятно, че се запознахме.

- Твоята Джулия работи в „Каламити Джейнс“, така ли?

Стеф кимна с глава.

- След работа момичетата от „Джейнс“ обикновено ходят в бар „Холивуд“. Това е част от договора.

- Моля? - вдигна глава Стеф. - Извинявай, но не те чух.

- Част от договора - повтори Люк. - След затварянето на „Джейнс“ те отиват за един час в „Холивуд“. Понякога с клиенти, понякога сами. Намира се ей там, зад ъгъла.

Стеф рязко изправи гръб, сякаш там се разгъна невидима пружина.

- Наистина ли? Зад ъгъла?

- Искаш ли да те заведа?

- Не, благодаря - изправи се тя и приглади косата си. -Ще се оправя и сама.

Отвън „Холивуд“ много приличаше на „Каламити Джейнс“ - същите златни лъвове на входа, същите стъпала, покрити с червен килим. Но самият бар беше много по-лек и по-отворен. Още от входа можеха да се видят билярдни маси, малко казино и плоски телевизори по стените. По най-големия от тях предаваха боксов мач, а множество чужденци се взираха в него с празни очи и скептично присвиваха устни.

Люк се оказа прав за красивите момичета в заведението. Десетки момичета, като повечето от тях бяха не просто хубави, а направо зашеметяващи. Разбира се, всички без изключение бяха поработили здраво върху своята външност - безупречен грим, умело положени подплънки на бюста, превъзходни по стил прически, пудра и туш по веждите, скъпи дрехи и бижута, - но общият ефект беше красотата. Изкуствено подчертана, но въпреки това красота.

Мъжете от своя страна не бяха чак толкова блестящи. В голямата си част на средна възраст (плюс присъствието на неколцина истински старци), небрежно подстригани и с добре оформени шкембенца.

На бара седеше момиче с руса коса и дълбок белег, достигащ до средата на гърба й. Закачливото й лице беше застинало в безизразна гримаса, вероятно поради щедрата употреба на ботокс, а тънките й пръсти бяха увити около столчето на винена чаша.

Това беше Джулия. Странно изглеждаща и уморена Джулия. Но несъмнено беше тя. Стеф се насочи към нея.