Сузана Куин - Стъклени гейши

- Наистина ли? Къде?

- В „Синатра“.

- Там още ли наемат момичета? - пренебрежително се усмихна Джулия. - Чувам, че са го закъсали здравата. - После лицето й възвърна безизразното си изражение. - Очевидно не си наясно с нещата. Момичетата в „Джейнс“ печелят най-много пари и това автоматично привлича компаньонките от всички останали клубове. Всички искат да работят в „Джейнс“, но аз не исках Рики да си помисли, че уреждам приятелките си от други клубове. Тук много лесно можеш да изгубиш мястото си - добави Джулия и изтръска цигарата си. - Една грешка е достатъчна.

Стеф усети, че почва да се притеснява. Вярно е, че искаше да печели пари, но не това беше причината да търси приятелката си. А ако в „Джейнс“ се печелеше най-добре, значи тя наистина искаше да работи в този клуб.

- Всъщност спокойно бих могла да работя при вас - каза на глас тя, имайки предвид момичетата, които се качиха в онези таксита. - Не виждам с какво съм по-различна. Трябват ми само подходящи дрехи и добър грим.

- Дори не се опитвай - поклати глава Джулия. - Я си погледни белезите. Момичетата в „Джейнс“ трябва да изглеждат перфектно.

- Това вече е прекалено!

- Просто съм откровена с теб.

- Да не си се надрусала?

Скованите бузи на Джулия леко потрепнаха.

- И коя си ти, че да съдиш кой става за "Джейнс" и кой не, след като е очевидно, че момичетата спят с клиентите си?

- Какво от това? - сви рамене Джулия.

- Тук няма място за сравнение между едното и другото! -отсече Стеф и сложи ръце на бедрата си. - Да спиш с клиенти е нещо съвсем различно!

- Ние не сме длъжни да спим с клиентите. Някои от момичетата го правят, други - не. Вероятно и в твоя клуб положението е същото. Но, както вече казах, в „Джейнс“ има определени стандарти, на които ти не отговаряш. Затова и се засрамих. Съжалявам. Може би някой ден ще се видим да изпием по едно кафе.

Стеф си спомни за интересния живот, който някога водеха двете с Джулия. В гимназията, в колежа, по време на различните промоции, в които участваха, като раздаваха брошури и безплатни мостри на рекламираните продукти. Независимо от незначителността на отделните ангажименти Джулия запазваше високото си самочувствие. Това беше начинът, по който се справяше с живота. Но в момента арогантността й засенчваше абсолютно всичките й положителни качества.

- Не мога да повярвам, че си се превърнала в такава егоистка - промълви Стеф. - А аз толкова много се тревожех за теб!

- Такъв е животът - сви рамене Джулия. - Или се стремиш да бъдеш номер едно, или ще се окажеш на дъното в списъка с бонусите.

- Знаеш ли какво, Джулия? - стисна зъби Стеф. - Нямам никакво желание да пия кафе с теб!

На следващата сутрин Стеф се събуди с ужасно главоболие. В първия момент не успя да разбере дали то е причинено от махмурлук или от странното поскърцване в тъмната стаичка. Трябваше й доста време, за да установи, че се дължи на стотиците хлебарки, които шетаха по стените и пода. Надяваше се заключението й да е вярно, тъй като хлебарките бяха за предпочитане пред плъховете. Климатикът над главата й продължаваше да бучи, изпълвайки помещението с топъл въздух, който натискаше гърдите й.

Остана да лежи неподвижно в мрака. Мислеше за Анабел. Тревожеше се и за Джулия въпреки категоричното й желание да бъде оставена на мира. Е, хубаво. И без това не можеше да направи нищо за нея. Но трябваше да открие Анабел независимо от твърдението на Джулия, че тя не желае да влиза в контакт с когото и да било. Само така би могла да се успокои и да се заеме със сериозната задача да печели пари.

Наталия похъркваше на леглото под нея. В един момент спря и промърмори:

- Долче и Габана.

Стеф се смъкна на пода и зашляпа с боси крака по неравния линолеум. Разтвори раницата си и измъкна дневника от тайния вътрешен джоб, в който държеше документите и парите си. За момент се запита дали не нарушава някои етични правила, като се рови в личните записки на приятелката си.

Не. Искам да се уверя, че е в безопасност, нищо повече. Ще прекратя четенето в момента, в който открия начин да се свържа с нея .

Измъкна дрехите си изпод дюшека и реши да използва част от спечелените през нощта 10 000 йени за закуска в кафе „Алмонд“ - елегантната сладкарница в розово и бяло, която се намираше в близост до едно от кръстовищата на „Ропонги“. И без това очите я боляха от четенето в полутъмния апартамент.

Излезе навън и вдъхна с удоволствие свежия и хладен въздух, който имаше вкус на желязо от шумния трафик. Слънчевият ден й донесе огромно облекчение и тя бързо забрави вонята на плесен и изгоряло сирене, която изпълваше тясното коридорче в жилището й.