Сузана Куин - Стъклени гейши

- Хей, здрасти.

Джулия извърна глава, без да помръдне тяло.

- О, Стеф. - Тя се размърда на високото столче и погледна над рамото й, към другите момичета в бара. - Какво търсиш тук?

- Много ти благодаря за вчера, когато се направи, че не ме познаваш.

Джулия отпи голяма глътка бяло вино от изстудената чаша.

- Добре ли си? - втренчи се в нея Стеф. - Изобщо не приличаш на себе си. Тревожа се за теб. За Анабел също. Когато пристигнах, нея я нямаше в апартамента и...

Джулия избягваше погледа й.

- Ела да поговорим навън - промърмори тя.

На улицата валеше дъжд и те се принудиха да останат под златистия пластмасов навес, който пазеше входа. Джулия втренчи поглед в голото женско тяло от флуоресцентни тръби, което мигаше над вратата на някакъв стриптийз бар отсреща.

- Наред ли е всичко? - попита Стеф. - Изглеждаш странно, говориш отнесено. Какво става с теб?

- Всичко е наред - отвърна с равен глас Джулия.

- Ти не изглеждаш наред. Къде е Анабел?

- Не знам. Тя си е самостоятелен човек, не й ходя по петите.

- Кога я видя за последен път? Говоря сериозно, Джулия. Оставила е всичките си дрехи, включително и дневника си. Трябва да разберем дали е добре. Всичко това ми се струва доста странно.

- Не е странно. Вероятно е сменила жилището си. Вече ти казах, че е самостоятелен човек.

- Не мисля така - поклати глава Стеф. - Тревожа се за нея и искам да я открия.

Зад тях се появиха две силно гримирани момичета с тесни рокли, хванали под ръка японските си кавалери.

- Твоят ред е в събота, Джулия - прошепна единият от японците, докато минаваше покрай нея.

Увисналото на ръката му двайсетгодишно момиче намусено й кимна с глава. Очевидно се познаваха.

- За утре имаш ли уговорка с клиент? - попита с подчертано руски акцент другото момиче - червенокосо, с порцеланово лице и ярко начервени устни.

Джулия кимна.

- И аз - сподели червенокосата, накланяйки леко глава към кавалера си.

- И в момента ли си на договор? - понижи глас Джулия.

Момичето погледна Стеф и кимна с глава. Пред бара спряха две зелени таксита със свалени стъкла. Червенокосата се настани в задното заедно с кавалера си.

- Хотел „Принс Риджьнт“, карайте след колегата си -разпореди с твърдия си акцент червенокосата.

Такситата потеглиха по посока на главната улица.

- Тези двете работят в твоя клуб, така ли? - подхвърли Стеф, проследявайки колите с поглед.

Джулия кимна и извади цигара.

- И ти ли... И ти ли правиш това?

Приятелката й изпусна през ноздрите си две плътни струи дим.

- Виж какво, Стеф. Не съм те викала тук, а освен...

- Какво ти става, по дяволите? Нима не се интересуваш от Анабел? Що за отношение?

- Не е твоя работа какво става в моя клуб. И не се безпокой за Анабел. След като не ти е оставила телефона си, значи не желае да се среща с теб. Точка по въпроса.

- Но аз дори не я видях! Може да й се е случило нещо! Ти откога не си я виждала?

- Откъде да знам - сви рамене Джулия. - Виж какво... Тук всяко момиче се грижи за себе си. Помисли си за това.

Стеф я гледаше втренчено, отказвайки да приеме факта, че приятелката й е станала толкова различна. Къде бе жизнерадостното и весело момиче, което познаваше там, у дома? Нима наистина не й пукаше за старата им съученичка?

- Извинявай, че дишам, но аз просто съм загрижена за нея. Я се погледни на какво приличаш! Нима в твоя клуб...

- За мен също не бива да се тревожиш - прекъсна я Джулия. - Аз съм добре. Дори много добре. Печеля купища пари, освен това се забавлявам. Всяка вечер съм на купон.

- А какво ще кажеш за вчера? - попита Стеф. - Защо се направи, че не ме познаваш? Шефката ти сигурно ме е взела за луда!

- Виж какво, Стеф... Не се обиждай, но... Беше ме срам. , Джейнс“ е висока топка за теб. Да се беше погледнала! Появяваш се, без да ме предупредиш, при това по дънки и с разрошена коса! Как очакваше да постъпя? Предполагам, че си чувала за провал по асоциация. Аз се справям тук много добре. Може да се каже, че съм сред най-добрите компаньонки.

Стеф се взираше недоумяващо в нея и мълчеше. Помнеше Джулия като... Е, поведението й не беше снобско просто защото не беше чак толкова шик - но със сигурност високомерно. У дома това не й беше правило впечатление, може би защото високомерието на приятелката й не беше насочено към нея.

Джулия подръпваше от цигарата си и гледаше дъждовните капки, които плющяха по асфалта.

- Успя ли да си намериш някаква работа? - попита тя.

- Да, в крайна сметка успях - кимна Стеф. За нищо на света нямаше да признае, че работи безплатно и е на пробен период.