Сузана Куин - Стъклени гейши

Като говорим за секс с клиенти, се сетих за онзи боксьор, ха-ха. Помниш ли го?

С много обич,

Частити

Джордж измъкна диктофона от джоба си и го постави на масата. Лампичката за запис вече мигаше. Всичко беше готово за началото.

- И тъй, откъде ще започнем, Мама? Книгата трябва да бъде, как да кажа... Продаваема. Към това се стремят всички издатели. Затова предлагам да обърнем внимание на политическите скандали и интригите - най-привлекателните теми.

- И на секса - бързо кимна Мама.

- Не знам - колебливо поклати глава Джордж. - Според мен хората предпочитат да четат за хората с власт. Тоест за политиците, които са най-важните ви клиенти.

- Най-вече за сексуалния им живот - добави Мама. - Сексът продава. Повярвайте, знам го от опит. - Поколеба се за момент, после попита: - Да разкажа ли кога за пръв път видях мъжки пенис?

Джордж изпусна капачката на химикалката си, която заподскача по бамбуковата рогозка.

- Беше пенис на европеец - продължи с развеселен тон Мама и изведнъж заприлича на купонджийка от „Ропонги“. - Трябва да ви разкажа всичко, защото то беше свързано с първата ми работа.

Джордж колебливо кимна.

- Може би ще е по-добре да започнете със „Синатра“.

- Не, ще започна е бягството си в Токио - поклати глава тя.

- Не сте ли родена тук? Мислех, че майка ви... - Джордж натисна върха на химикалката в хартията.

- Не. Тогава живеехме в Киото.

- На колко години бяхте, когато дойдохте в Токио?

- На шестнайсет.

Мама посегна към ножа на масичката и започна да реже на две желатиновите бонбони дай, разкривайки яркочервената им вътрешност.

- Баща ми живееше тук и аз се надявах да остана при него. Не исках да се омъжвам. Бях млада и хубава. Изглеждах добре, както казваха хората. Наполовина американка, наполовина японка. Страхувах се да загубя всичко, като стана нечия съпруга, както настояваше майка ми. А Токио ми се стори страшно вълнуващ град: хора с татуировки и отрязани пръсти, ярки реклами, оживление.

- И се свързахте с баща си, така ли? - подхвърли Джордж, поглеждайки с копнеж лъскавите бонбони.

- Да. Написах му писмо, в което уточнявах с кой влак ще пристигна, купих си билет с монетите от касичката и тръгнах на път с една раница дрехи.

- Смело - отбеляза Джордж. - Просто се качвате на влака и тръгвате. Може ли? - ръката му се протегна към бонбоните, но Мама го изпревари, набучи един на върха на ножа и ловко му го подаде. - Не се ли страхувахте?

- О, да, много се страхувах. Нямах никакви пари, а баща ми не беше от хората, на които може да се разчита. Като всички мъже.

Джордж престана да дъвче бонбона, който беше успял да налапа. Мама го дари със сладка усмивка и добави:

- Изобщо не бях сигурна, че ще ме посрещне на гарата.

- А посрещнали ви?

Мама присви очи. Топлината и сигурността на апартамента замъгляваха спомените за онзи страшен следобед, останал толкова назад във времето.

- На гарата имаше много хора - каза след кратка пауза тя. - И много неща, които не можеха да се видят в Киото -хора с дънки, опънати върху дебелите им задници, карирани костюми, кожени якета с големи яки. Жените носеха косите си, свободно пуснати край лицето. „Ангелите на Чарли“, нали знаете. Имаше и много кафенета, сергии за бенто и онигири. Съвсем като днес. Блъсканицата беше ужасна. Чувствах се като малка рибка ажи, попаднала и огромна златна кои .

- Какво се случи, когато се появи баща ви? - попита Джордж и лепкавите му пръсти оставиха следи върху бележника.

- Стоях до касите и го чаках - каза Мама. - Баща ми беше висок и аз се надявах, че ще зърна главата му над тълпата. Чаках го три часа. Навън започна да се здрачава. Охраната ме гледаше подозрително. Влязох в една телефонна кабина и се обадих на неговия приятел Томи.

- Нямахте ли номера на баща си?

Мама поклати глава и рядката черна косица се разлюля покрай бледите й скули.

- Той не ми го изпрати, въпреки че го помолих. Разполагах единствено с телефона на Томи.

- Кой беше този Томи? - пожела да уточни Джордж, докато записваше името в бележника си.

- Съдържател на клуб. Стар приятел на баща ми. Познавах го от дете, когато родителите ми все още бяха заедно и живеехме в Токио.

- Какво се случи после? Дойде ли да ви вземе този Томи?

- Хай - кимна Мама и отново вдигна ножа. - Още бонбони, Джордж сан?

Джордж кимна и посегна да вземе бонбончето, набучено на острието.