Сузана Куин - Стъклени гейши

- Според мен това момиче е добре - отвърна полицаят. -Тази година нямаме съобщения за изчезнали момичета, нямаме и телефонни оплаквания от семейства, на които е изчезнало детето. Мисля, че няма проблем. Но ако вие направите официално оплакване, полицията ще започне следствие. Това означава да претърсим апартамента ви и много подробно да проверим с какво точно се занимавате вие.

Стеф се сви. Намекът беше ясен: ако продължава да настоява, полицията ще насочи вниманието си към нея и ще провери дали работи нелегално в страната. А тя имаше намерение да направи именно това - да работи нелегално, стига някой да й предложи такава възможност.

Замисли се. Джулия изобщо не беше споменала за изчезването на Анабел, въпреки че беше поддържала контакт и с нея. Ако имаше повод за тревога, тя несъмнено щеше да я предупреди. Следователно нямаше смисъл да вдига шум за каквото и да било, преди да говори подробно с Джулия.

- Добре - кимна Стеф, проби станиола на кутийката със зелен чай и изсмука съдържанието й наведнъж. Остави я на масата и сложи длани от двете й страни. — Благодаря за помощта, но трябва да тръгвам.

- Вземете си книжката, моля - отвърна полицаят и побутна дневника към нея.

Стеф го взе, отвори вратата и прекоси общото помещение със звучно шляпане на чехлите.

Спря на излъсканите стъпала пред участъка и загледа тежкия трафик по улицата. Решението беше час по-скоро да се срещне с Джулия.

Тръгна да пресича, пренебрегвайки червената светлина на светофара за пешеходци, пред който търпеливо чакаше тълпа от хора. Надяваше се, че няма да е трудно да открие клуба с компаньонки, в който работеше Джулия. Ниско надвисналото небе имаше оловносив цвят и тя се запита колко е часът. Престоят й в участъка беше продължил най-малко час благодарение на серията тъпи въпроси, който й беше задало сивокосото ченге.

Не след дълго навлезе в „Ропонги“. На пресечките стояха жени, които настойчиво подканяха минувачите с настойчиви крясъци: „Масажи, масажи!“ Край тях се точеха мъже с наведени глави и пресилено безизразни изражения. Триметров телевизионен екран над главите им излъчваше поп клипове, накъсвани от реклами на мобилните телефони „Докомо“.

Къде си, „ Каламити Джейнс да те вземат дяволите?

Отново тръгна да пресича на зебрата въпреки червения светофар. Лавираше сред зелени таксита, камионетки, скутери и черни беемвета, в които важни бизнесмени гледаха телевизия на вградени в таблото монитори. В замърсения въздух все по-ясно се долавяше миризмата на бедност.

В следващия момент Стеф осъзна, че е повлечена от тълпа блондинки от всякакъв калибър - високи и ниски, слаби и дебели. Осъзна и друго: най-главният й проблем не беше да открие Анабел, а да си намери работа. В Англия това би звучало просто и ясно. Напълни гърдите си е въздух, който имаше вкус на пясък. Ако в клуба на Джулия откажеха да я вземат, нещата нямаше да са нито прости, нито ясни.

От: Ч_Ч_Частити

До: Дафни_от_Канада

Относно: re: re: ге: снощи

Хей, Даф,

Този ми звучи като пълен идиот. Разкарай го. Сериозно ти говоря.

Тами е добре. Справя се в училище, всичко й харесва, така че е добре. Тя е УМНО ДЕТЕ и вече знае японски по-добре от мен. От училището казват, че ако продължавам да я прибирам толкова късно, тя никога няма да настигне останалите деца и да покаже какво знае.

Дотук добре, но нека се върнем към „Синатра" и мръсната професия на компаньонките. Тя смърди, мразя я. Всъщност не винаги, а само понякога. Като днес например. Но въпреки това ще продължавам да се придържам към плана - да бачкам като луда и да се опитвам да пестя.

Направо ми прилошава, като си помисля за всичките пари, които съм профукала. За глупостите, които си купувах в началото - шампанско, кокаин и парцали. Представяш ли си?! Дори дрехите съм си купувала сама! Каква идиотка съм била, господи! На планът си е план. Обещавам да го изпълня. Догодина по това време ще съм напуснала проклетото място. Освен това слагам край на манекенството. Точка. То е само губене на време. Конкуренцията е твърде голяма. Чадърчета, джаз музика - стига толкова! За тях съм само поредното момиче с мургава кожа и сини очи. Голяма работа.

Благодаря ти за думите, че съм добра майка. Знам, че съм такава, но понякога го забравям. Много хора ме упрекват, че излизам с компании, смъркам кокаин и работя тази работа. Сякаш искат да ми кажат, че след като съм майка, нямам право на забавления и съм длъжна единствено да се грижа за детето си. Когато бях бременна с Тами, дори спрях да пуша, но въпреки това всички ме плюят.