Сузана Куин - Стъклени гейши

- Довечера ще ходя - поясни Мама. - Късно, някъде след единайсет. Просто да видя как вървят нещата.

- Но химиотерапията вече приключи, нали?

- Засега.

Мама отпи от чая си с очевидното намерение да приключи разговора. В стаята беше топло. Явно се пазеше да не настине.

- Нали искахте да направим тази книга заради дъщеря ви? - смени темата Джордж, без да забелязва, че лявото му коляно е започнало да трепери. - Да й осигурите някакъв доход... Нали затова се съгласихте?

Мама наведе глава, вероятно за да скрие издайническата влага в очите си.

- Да. Заради Кайто.

- Аз имам син, на пет е - подхвърли Джордж, опитвайки най-съчувствената усмивка, на която беше способен. Бледата кожа около уморените му очи се набръчка. Нямаше смисъл да обяснява, че не беше виждал сина си повече от две години и дължеше хиляди за издръжката му. Какво се е променило? Нима Кайто вече не е важна за вас?

- Работата е много - отвърна с въздишка Мама. Вие искате да ви разкажа всичко, но едва ли ще мога.

- Твърде много работа за дъщеря ви?

В стаята настана тишина.

- Нима не искате Кайто да знае всичко за вас, когато няма да ви има? Да разбере колко трудно сте изкарали парите за нейния колеж?

- Може би искам... Бих желала да ме разбере. И да ми прости.

- Тогава нека опитаме, Мама. Днес ще направим само едно кратко интервю, да видим как ще тръгне. Ще спрем в момента, в който пожелаете.

Нова пауза.

Джордж се размърда на възглавницата.

- Ако книгата тръгне добре, Кайто ще получи сериозни приходи. А вие ще спрете да работите.

От гърдите на Мама се изтръгна дълбока въздишка. Очите й се извърнаха към снимката на дъщеря й, поставена в рамка върху скрина. Изведнъж усети теснотата на евтиния апартамент, в който беше принудена да се нанесе след спукването на икономическия и финансов балон през 80-те години. Щедрите клиенти бяха изчезнали като ланския сняг, а нови не се появяваха.

Шампанското беше изпито, красивите дрехи се износиха до пълно разнищване, цветовете им избеляха. Почти всички бижута бяха продадени или претопени, но въпреки това парите едва й стигнаха за този скапан апартамент с една-единствена спалня в „Икебукуро“. Остана й само той, плюс едно чекмедже с диаманти. Това беше всичко, което щеше да наследи дъщеря й. Не беше много.

- Добре, Джордж сан - промълви тя. - Но само ще опитаме, нали?

Стеф беше коленичила на тънкия матрак и държеше синята тетрадка със здравата си ръка. Погледът й препускаше по равните едри букви на Анабел. Беше й малко неудобно да чете интимните мисли на приятелката си, но това беше задължително. Искаше да е сигурна, че Анабел е в безопасност.

Мили Боже,

Уплашена съм. Моля те, пази ме в това кошмарно място, помогни ми да печеля пари и нови клиенти. Пари, пари и пак пари - това е всичко, за което мога да мисля. Йени, йени, йени. Всеки ден едно и също- колко мога да изкарам, колко съм изпуснала. Как мога да привлека повече клиенти, коя има повече клиенти от мен.

Кой беше онзи тип снощи? Не съм луда. Сигурна съм, че ме следеше. Няма как да е било случайно. Наоколо не живеят такива като него. Какво правеше пред дома ми в четири сутринта? Какво търсеше?

Знам, че когато съм уплашена, мога да направя куп глупости. Но ако не си държа очите отворени, много неща наистина могат да се случат. Момичетата в „Каламити Джейнс" разказват страшни истории...

Стеф с мъка преглътна топката с вкус на киселина, която се беше събрала в устата й. По всичко личи, че някакъв мъж е следил Анабел. А и „Каламити Джейнс“... Това не беше ли клубът на Джулия? Измъкна пътеводителя от мрежестото джобче на раницата и провери. Да, той е. А момичетата там разказвали страшни истории.

На визитките с името на Анабел беше изписано името на клуба с компаньонки „Синатра“. Вероятно работи там. Или е работила, преди да изчезне от „Ропонги“.

... колко пъти ме предупреждаваха да внимавам с питиетата??? Понякога съм адски тъпа. Или просто невнимателна. Но нима трябва да ходим с чашите си и в тоалетната? Точно такава съм и сега: невнимателна. Едно време ме беше страх да излизам с клиенти, но сега го правя постоянно и дори не казвам на момичетата къде отивам.

Тоя тип, дето ме зяпаше цяла вечер, беше адски противен. Направо настръхвах от него. Не бях толкова пияна, че да се е случило нещо. Но има нощи, когато се напивам безпаметно и някое от момичетата ме прибира у дома. Какво ще се случи, ако ме проследи в такава нощ?