Сузана Куин - Стъклени гейши

- Радвам се да ви видя отново, Мама сан - каза журналистът на име Джордж и протегна месестата си, покрита с черни косъмчета лапа.

Тя веднага усети изненадата му от състареното й лице и редките черни косми, стърчащи от почти голия й череп.

При последната им среща тя беше собственичка на клуб с компаньонки с царствена осанка и гъста черна коса, сплетена на модерен кок, дебело изписани вежди и сочни червени устни. Носеше копринен жакет с подплънки на раменете, а ръцете й бяха отрупани с диамантени пръстени. И нямаше нищо общо със съсухрената старица, която изглеждаше на повече от своите петдесет и пет години и се криеше зад полуотворената врата, облечена в старо кимоно и с плъстени чехли на краката.

- Е, ще започваме ли?

Мама проточи врат да огледа улицата и предпазливо протегна ръка.

- Джордж сан - промълви тя. Гласът й беше слаб и несигурен. Седмици наред не беше разговаряла с никого. Веднага забеляза диктофона в джобчето на сивата му риза, а после сведе очи към репортерския бележник в ръцете му. Изведнъж се почувства уморена. Да, действително се възстановяваше, но все още не беше на сто процента предишната Мама сан. Все още не. - Отдавна не сме се виждали. Изминаха много месеци от онова интервю за вестника.

- Почти година - кимна Джордж. - Но интересът на обществеността не намалява. Ако улучим подходящото време...

- Знам - уморено го прекъсна Мама. - Пари, пари и пак пари.

- Трябва да действаме бързо - каза Джордж, слагайки маската на сериозен репортер. - Издателят държи да ковем желязото, докато е горещо.

- Каква сериозна физиономия! - изхихика с тънък гласец Мама. - Къде остана младежът, когото помня, Джордж сак? Авторът на туристически справочници, който танцуваше по масите с моите компаньонки?

- Това беше отдавна- прокашля се Джордж. - Такава ми беше работата. Нямаше как да се запозная с клуба ви, без да...

- Да, да, така е - прекъсна го Мама. - Много сте се променили оттогава. Журналист, а сега и писател...

- Все още не бих се нарекъл писател - отвърна Джордж. -Вие ще сте първият ми опит.

- Нервен ли сте?

- Малко - призна Джордж и шумно си пое дъх. - Този път ще се наложи да отнема доста повече от времето ви. Сроковете са изключително къси, а и бюджетът... Не разполагам с кой знае какви пари, за да платя времето, което ще ми отделите. Наясно съм, че сте боледували, но от вида ви личи, че се възстановявате доста добре.

- Доста добре? - прекъсна го Мама, която не си падаше по фалшивите комплименти. - Имам вид на старица, Джордж сан. - Смехът й беше тих и немощен като на болен човек. Миг след това гласът й се промени и изведнъж придоби онази твърдост, с която някога оборваше оплакванията на клиентите си от високите сметки. - Съжалявам, но тази книга няма да се получи, приятелю. Твърде уморена съм.

Бледото лице на Джордж започна да почервенява.

- Нали няма да... Не говорите сериозно, Мама. Един известен издател иска да откупи правата за книга, която описва живота ви. Знаете ли колко рядко се случва това?

- Хората искат да четат за мен, а? - усмихна се Мама. - След вашия очерк във вестника станах известна в цял Токио.

- И не само в Токио, а също така в Обединеното кралство и в Америка-добави Джордж.-Всички, които са прочели очерка, искат да знаят повече за вас.

- Съжалявам, Джордж сан - скръсти ръце пред гърдите си Мама. - Много съм уморена.

- Но договорите са подписани, а парите платени.

- Договорите ги подписахте вие, а не аз.

Джордж почеса светлата си мазна коса.

- Всичко беше готово, Мама сан - промърмори той.

- Хай, хай. Но аз съм уморена.

Джордж изглеждаше така, сякаш някой го е зашлевил чрез лицето. Изтекоха няколко секунди, преди да проговори отново.

- Тази книга ще бъде отлична инвестиция за вас - глухо рече той. - Особено когато започне да ви носи пари от продажбите.

- Аз съм само една от многото мами, Джордж сан -усмихна се тя. - Може би ще се окаже, че сме хвърлили голям труд за нищо.

- Вие? Една от многото? „Синатра“ беше велик клуб! Един от най-добрите клубове с компаньонки в „Ропонги“!

- „Синатра“ продължава да работи, Джордж сан - напомни Мама и му хвърли игрив поглед изпод оределите си мигли. - Въпреки че напоследък престанахте да ни посещавате.

- Цените са твърде високи за заплатата ми - въздъхна Джордж, разтвори бележника си и започна да чете: - Мама Танака сан, истинска знаменитост сред токийските клубове. При нея се забавляват кинозвезди и известни политици.

- Съжалявам, Джордж сан.