Кристофър Франк - Американска нощ

— Не виждаш ли, че е болен? — каза Люс. — Знаеш много добре, че има такива хора.

Серве гледаше мъжа с отвращение. Люс се наведе, помогна му да се изправи и му подаде шапката.

— Отивайте си.

Мъжът стоеше неподвижен и разтреперан. Чак тогава Люс забеляза с какво внимание го гледа Серве и как насочва никона. Направи му няколко снимки, много бързо, отстъпвайки назад, за да го хване по-добре в кадър. После седна и сякаш изгуби интерес към случката. Мъжът се изниза през вратата и напусна агенцията.

— Нищо не разбирам — каза Люс.

Серве не помръдна. Тогава тя видя папката на земята, вдигна я и я отвори, за да извади двете снимки. На първата една едра блондинка държеше гърдите си с ръце, а на втората същата жена позираше на улицата, облечена в елегантен костюм. Люс дълго гледа двете снимки, после се доближи до Серве. Клекна до него, хвана го за ръката и я притисна до гръдта си.

— Ти вече си ме гледал, както той ме гледаше, и това ми хареса.

Серве се усмихна.

— Хайде да се оженим, а?

— Какво ще кажеш за утре сутринта?

Той кимна. Люс се притисна до него.

— Всичко свърши, Серве, и го знаеш много добре.

Той я погали по косата.

Вечеряха заедно и Серве закара Люс до улица Верньой. Тя го покани да се качи за едно кафе, но той отказа. Съблече се в миниатюрното си апартаментче, взе един душ и легна. Преди да заспи, си каза, че Серве няма вече да идва да я взема, за да отидат в агенцията.

— Ето какво значи много да се бърза — каза Себастиен Щайнер и задраска целия абзац.

Далила размърда уши и въздъхна. Книгата се оформяше. Вече цели три глави бяха натрупани в единия край на бюрото. Всяка нощ, докато Далила се мотаеше в краката му, Щайнер изписваше по двайсетина страници със ситния си почерк, в който се открояваха огромните главни букви. Бе достигнал до същината на темата и намираше в работата си дълбоко душевно спокойствие, което се предаваше и на Далила. Грижеше се за кучето с педантична точност. След като се посъветва с доктор Вунг, започна да му дава различни витамини, които можеха да помогнат за възстановяването му. С помощта на „Наръчника Марабу за кучета“ приготвяше питателни храни в кухнята, която от петнайсет години му бе служила само за да си прави кафе. Далила вече нямаше болки. Раната напълно бе зараснала и кучето започваше все по-умело да върви на два крака. Видимо унизена от неспособността да сдържа естествените си нужди, тя си беше създала навика да обикаля в такива моменти по плочките в кухнята. Не можеше вече да спи при Щайнер, но лягаше на едно одеяло до леглото му. Всеки ден на разсъмване, когато Щайнер оставяше писалката, изведнъж ставаше необичайно весела. Тогава Щайнер си казваше, че е доволна от него.

Заснета в едър план, Джейн Фонда говореше бавно, думите се ронеха нерешително от устата й. Актрисата умело използуваше близостта на камерата, за да предаде чрез едва забележими трепвания на лицето си всички чувства, изпитвани от героинята. Ролката, на която бяха записани само три изречения, се въртеше вече от половин час. Започваше отново и отново — безспир. Младата жена вдигаше глава, говореше, колебаеше се и пак навеждаше глава. Застанала пред микрофона, без да гледа към лентата, на която течеше текстът, доверявайки се само на играта на актрисата, Надин повтаряше всеки път трите фрази със съвършен синхрон. Ала не бе доволна от изпълнението си. Беше казала на режисьора на дублажа: „И без това вършим тук най-черната работа, поне да се опитаме да я свършим както трябва. След като тя е сметнала за необходимо да изпипа едрия си план, не виждам защо да не го направим и ние.“ След двайсет минути извикаха Валмон, който, за най-голямо учудване на всички, се съгласи с Надин.

— Ето, вече става, видяхте ли? — каза Надин. — Точно тук си поема дъх… не е кой знае колко важно, но всичко идва оттам.

Цифрите се засменяха на екрана, лентата тръгна, появи се картина. Надин произнесе изреченията със стиснати юмруци, възпроизвеждайки не само с гласа си, но и с цялото си тяло играта на актрисата.

— За мен е добре! — каза тонтехникът.

Режисьорът кимна.

— Край!

Озвучаването на филма бе приключило.

В началото на юни Серве напусна улица Фалгиер и се нанесе в нов тристаен апартамент в модерна сграда на улица Асас. Обзаведе го за няколко седмици, когато намираше време да излезе по магазините, и цял един неделен ден прави курсове с колата от едното до другото място, за да пренесе книгите си и някои други лични вещи. В девет часа вечерта хвърли на задната седалка последните дрехи и една изостанала дреболия и седна зад волана, готов за тръгване. Ала не можа да потегли. По отсрещния тротоар се задаваше Себастиен Щайнер, придружен от Далила. Държеше в ръка някакво странно приспособление от каиши, които обхващаха задницата на кучето и я повдигаха нагоре. Далила душеше уличните фенери и тасовете на колите и подтичваше редом с Щайнер, с висящи на сантиметър от уличната настилка задни крака. Свечеряваше се, но Серве реши да рискува и вдигна никона.