Кристофър Франк - Американска нощ

Мишел Бание бе закачил работния график на стената в кабинета на продуцента. Правеше го за осми път. Куполски отхвърляше предишните един след друг, уверявайки асистент-режисьора, че може да го направи още по-добре — с по-кратки срокове и с по-малко разходи. Искаше да се групират актьорите и декорите така, че да се намалят колкото се може сумата на изплащаните хонорари и снимачният период, отказвайки да приеме, че става дума за две несъвместими неща.

— Осмо издание — съобщи невъзмутимо Бание.

Куполски кимна и свали очилата си, за да вижда по-добре. Режисьорът — Жан-Луи Льору — сновеше напред-назад до прозореца и се питаше как за три дни ще снима епизод, който изисква осем. На двайсет и девет годишна възраст той имаше два филма зад гърба си и още не беше разбрал, че преди започването на снимките основната грижа на продуцента е не да състави, а да измисли реален работен план, който да спечели одобрението на разпространителите, макар и след това да надвиши отпуснатите средства.

— Започва да се получава — каза Куполски след дълго мълчание.

Бание въздъхна беззвучно, а Льору спря да се разхожда из стаята.

— … но все още не е това, което трябва да бъде — довърши Куполски.

— Вече няма накъде да се свива — възрази Бание.

— Напротив — отвърна продуцентът, — винаги има начин, слушайте какво ви казвам.

Бание и Льору размениха отчаяни погледи. Висок, слаб и доста привлекателен, Льору тъпчеше нервно глинената си лула. Също както и Бание, той много добре знаеше каква промяна иска да предложи продуцентът.

— Ето на — започна Куполски, — имате пет нормални нощи… Много са. Оставям ви две, другите ще бъдат „американски“.

— Не! — отсече Льору.

Както повечето режисьори, Льору ненавиждаше метода на „американската нощ“, състоящ се в снимане през деня при употребата на специални филтри и насочване на ярка светлина върху обекта, към който е насочено вниманието.

— Защо не?

— Защото ще снимаме през август, и то в Мадрид. Няма защо да ви обяснявам, че ще бъде горещо. Повечето от нощните епизоди са с актьорско участие и никой няма да може да играе при тая светлина, която ще бъдем принудени да му насочваме в лицето.

— Плащам достатъчно много на актьорите — каза студено Куполски.

Бание свали очилата си, за да ги избърше, и малките му късогледи очички запримигваха на светлината.

— Можем да махнем две нощи — каза той примирително.

— Видяхте ли, че може! Аз какво ви казвах! — възкликна Куполски. — Кои ще бъдат те?

Бание взе една линия, за да посочи снимачните епизоди.

— Двайсет и шести и петдесет и втори. Няма много диалози и няма да има много едър план.

— Невъзможно! — отсече решително Льору.

Куполски изгледа един по един асистент-режисьора и режисьора.

— Бание е прав.

Льору се обърна рязко.

— Да, но не Бание прави тоя филм, а Льору. Казвам ви, че е невъзможно, поне за двайсет и шести епизод.

Куполски се хвана на въдицата.

— Но за петдесет и втори е възможно, така ли?

Льору вдигна рамене.

— В краен случай.

Куполски се обърна замислен и се задълбочи в работния график. Бание и Льору избягваха да се гледат.

— Добре — каза Куполски. — Предлагам ви следното: слагате двайсет и шести и петдесет и втори като „американски“ и подписвам. Няма какво повече да говорим.

Льору се престори, че го разкъсват колебания, обърна се с гръб, за да смигне на Бание, и най-сетне се съгласи.

Когато продуцентът излезе от кабинета, Бание и Льору затанцуваха бясно, заудряха се по гърбовете и решиха още същата вечер да полеят победата при Ласер. Бяха се надявали да запазят поне една истинска нощ, а бяха спасили три.

— Ти сигурно си учил политика — каза Льору.

— В най-доброто училище — отвърна Бание. — Група „Жул Валес“ — Аниер.

Седнаха на една маса и заговориха за разпределението на ролите, уточнявайки списъците на артистите за всяка второстепенна роля.

— А за Елизабет? — запита Бание.

Льору сбърчи чело.

— Ами имаме Мартин Симонети, Клер Лагранж…

— Клер попрекали при едно свое „пътуване“ — каза Бание — и сега е в „Сент Ан“ 106 106 Психиатрична клиника за наркомани в Париж. — Б.пр. .

— Без майтап? А Мартин?

Бание направи гримаса.

— Не е ли малко невзрачна?

— Може би да. А какво ще кажеш за малката Реми?

— Катрин ли? Да, може.

Изведнъж Бание удари по бюрото.

— Очевидно идеалното ще бъде… но не, тя никога няма да се съгласи.

— Коя?

— Не, не, говоря глупости.