Кристофър Франк - Американска нощ

— Чакайте! — извика Щайнер. — Сигурен ли сте, че повече няма никаква надежда да се оправи?

Ли Вунг въздъхна.

— Не мога да кажа със сигурност. Надеждата сега е минимална, почти не съществува, но не мога да твърдя, че въобще няма надежда.

Себастиен Щайнер кимна, после изведнъж каза:

— Не!

Ли Вунг чакаше невъзмутимо със спринцовката в ръка. Далила сигурно сънуваше нещо — излая глухо и после дълбоко въздъхна.

Щайнер отвори вратата, отнесе заспалото куче в кабинета си и го сложи да легне на одеялото. После седна на писалището, запали лулата си и отново се залови за работа. В една папка шестстотин страници чакаха за нанасяне на последните поправки. В продължение на час старият паркер тихо бягаше по хартията. Сетне Далила се протегна, отвори очи, разтърси дългите си уши и се огледа учудено. Повдигна се, запази равновесие на предните си лапи и обиколи стаята, като душеше всяка мебел, след което се отправи към чинията си, където намери парче сладкиш. Щайнер я проследи с поглед, усмихна се доволно, щом я видя да яде, и продължи да пише.

Към края на юли Серве влезе във филмовата кантора и се обърна към дребничката секретарка с аленочервени устни.

— Търся Мартин Делкроа.

Секретарката отмести две папки, затвори чекмеджето, вдигна телефона, обади се на Карло Ферцети в Рим, запали един „Кент“ и чак тогава благоволи да отговори.

— Имате ли уговорена среща?

— Да.

Ниска и закръглена, накъдрена като кукла, маскирала четирийсетте си години под дебел пласт фон дьо тен, Мартин Делкроа водеше едновременно три телефонни разговора. Направи знак на Серве да седне, привърши първия, втория и най-сетне третия разговор.

— Как си, момчето ми?

Серве, който не се беше виждал с аташето по печата повече от два пъти в живота си, кимна и отвърна:

— Добре съм.

— Слушай тогава. Нали знаеш, че обикновено работя с „Гама“?

— Да.

— Клод иска обаче непременно да уредим нещо с теб. Не зная защо, а и не е моя работа. Тя има договор за главната роля в тоя филм и това между другото й дава основание да ми трови живота. Значи предлагам ти десет дни, но при условие че ще спазваш изключителното право на „Гама“ върху френските всекидневници. Това устройва ли те?

Серве поклати глава.

— Нищо не съм искал от Клод и няма защо да ми правите услуги. Освен това тая сутрин бяхте по-възпитана по телефона. А колкото до десетте ви дни, знаете къде може да си ги сложите. Приятна вечер.

Той тръгна към вратата. Смаяна, Мартин Делкроа скочи иззад бюрото си.

— Чакай, глупако! Ти мен познаваш ли ме, а?

Серве спря и я погледна.

— Не много добре.

— Тогава седни да си поговорим, искаш ли?

Върнаха се на местата си.

— Добре — рече Мартин, — да не би да искаш да ме накараш да дам филма на Гая?

Серве поклати глава.

— Не искам абсолютно нищо, освен да ви замоля да говорите другояче с мен. Къде е графикът?

— Зад теб.

На стената бе закачено фотокопие на работния график. Серве стана, разгледа го, отбелязвайки си снимачното време, предвидено за всеки декор, и дните с участие на Клод. Съвсем случайно погледна списъка на ролите и изпълнителите, където зърна неочаквано името на Надин Шьовалие. Тя имаше три снимачни седмици — от 24 август до средата на септември.

— Добре — каза Серве. — Ще дойда към трийсети август и ще си тръгна на осми септември.

Мартин Делкроа се усмихна подигравателно.

— Ама разбира се, тъкмо ще уцелиш голите сцени.

— Ще има ли такива?

— Като че ли не знаеш! Добре, хайде, ще се оправя някак си с „Гама“.

— Много сте мила — каза Серве. — Ще ми запазите ли стая?

— Ако се сетя.

— Ще помоля Клод да ви подсети — каза Серве.

Тъкмо паркираше колата си пред агенцията, когато зърна Карл-Хайнц Цимер, застанал под навеса на един вход, увлечен в разговор с една мургава проститутка в минижуп.

Серве се приближи и го тупна по рамото. Карл бе очарован.

— О, Жером! Търсих ви няколко пъти, но все ви нямаше. Няма да ви представям тази особа, не си заслужава.

Облечен както винаги елегантно, хванал дълъг черен бастун в ръка, той извървя няколко крачки със Серве по тротоара.

— Какво става с вас?

— Нищо особено — отвърна Серве. — А с вас?

— Връщам се от Хамбург — каза Карл — и смятам скоро да замина за Лондон. Малко съм поизморен от Париж.

Минаха покрай кафенето на Виктор.

— Ще пийнем ли по нещо?

Карл кимна.

— Добре, съгласен.

Седнаха в салона. Серве вече не стискаше ръката на Виктор. Мириам стоеше на мястото, което отсега нататък щеше да й бъде постоянно — в сянката отстрани. Избягваше да поглежда към Серве.