Кристофър Франк - Американска нощ

— Кажи все пак де!

— Надин Шьовалие, по-добра няма да намерим. Но няма смисъл дори да мислим за това.

Заинтригуван, Льору го погледна внимателно.

— Шьовалие ли? Да, наистина добре играе. Но защо да не иска?

— Ролята е незначителна, а тя сега е доста заета, нали разбираш.

— Ами, поне от една година нищо не е правила.

— Тя в киното отказва всичко. Но в театъра… Не я ли гледа наскоро в „Комеди дьо л’Етоал“?

Льору, който никога не ходеше на театър, поклати глава.

— Не.

— Страхотна беше. Добре, да продължаваме нататък. А Франсин Лаборд? Не е лоша.

— Не, не, чакай! Много добра идея беше за Шьовалие. Я й се обади!

— Така ли мислиш?

— Нека да опитаме.

С привидно колебание Бание набра номера на Надин. На третото позвъняване тя вдигна слушалката.

— Надин, обажда се Бание. Как си?

— Горе-долу. А ти?

— Добре съм. Слушай, точно работим по филма на Льору „Тихи стъпки“ и имаме трудности с една доста важна, но епизодична роля, нали разбираш. Льору се питаше дали не би се съгласила евентуално да я изиграеш като за приятели, нали разбираш?

— Той е до теб, така ли?

— Да, точно така.

— Разбирам. Е, добре, може би ще трябва да прочета сценария, а?

— Да, разбира се. Ще ти го донесат още днес. Ще видиш, ролята е интересна.

— Но малка, така ли?

— Не е много голяма, но е интересна.

— И кога са снимките?

— Август — септември, в Мадрид.

— Добре. Все пак изпрати ми го.

— Дадено.

— Ей, Мишел!

— Да?

— Знаеш ли, че си най-хитрият образ в занаята, когото познавам!

— Разбира се, че знам.

— Целувам те.

— Довиждане, Надин, благодаря.

Доктор Ли Вунг се наведе над Далила, огледа вече почти невидимия белег, опипа прешлените и внимателно прегледа гръдния кош. Накрая се отдръпна и каза:

— Сложете я да стъпи.

Щайнер вдигна кучето и го постави на земята, като нагласи задните му крака. При допира с покрития с плочки под те се задържаха за момент, после бавно се огънаха.

— Видяхте ли? — запита Щайнер.

Ли Вунг поклати глава.

— Това е локализиран рефлекс и нищо не означава. Лапите никога ли не мърдат, когато я разхождате с каишите?

— Не.

— Никога ли не маха с опашка, когато ви види?

— Не.

Ли Вунг погледна картона си.

— Вече има повече от четири месеца, откакто я оперирах.

После вдигна глава и погледна сериозно към Щайнер.

— Мисля, че е безполезно да продължаваме.

Пазейки равновесие на предните си крака, Далила обикаляше лекарския кабинет. На завоите мъртвата тежест на задницата й я поднасяше, тя рязко се извиваше и тръгваше в обратна посока по белите плочки. Щайнер я наблюдаваше спокоен и невъзмутим, но Ли Вунг го видя как на два пъти преглъща.

— Тогава какво трябва да се направи?

— Ще й сложа успокоително, за да не чувствува нищо.

Лекарят приготви спринцовката. Далила вдигна очи към Щайнер и заскимтя въпросително.

— Да — каза той, — отиваме си.

Далила не обичаше да стои дълго при ветеринаря.

— Сложете я пак на масата, ако обичате.

Щайнер извика Далила. Тя спря, погледна към него и недоверчиво се приближи. Щайнер я вдигна и я сложи да легне на масата. За пръв път забеляза колко бяха отслабнали задните й крака. Иглата потъна в безчувствената кожа.

— Върнете се в чакалнята и й поприказвайте, за да се отпусне. До половин час ще заспи.

Щайнер седна отново на един стол с Далила в скута и зачака. Възрастна дама с бретонски шпаньол, целия в гнойни екземи, споделяше с една девойка с огромен немски дог, че „Уимпи“ е „чудотворен за децата“… И двете обърнаха глави към възрастния мъж с парализирания кокер. Можеха да го оглеждат колкото си искат, той не забелязваше нищо друго освен кучето си, говореше му нещо тихичко, милваше го по врата, приглаждаше дългите му уши. А Далила му близваше носа или ушите с ленива и дълбока нежност. Скоро очите й започнаха да се затварят и главата й се отпусна на рамото на Щайнер. Той застана неподвижно, с изправена глава, непроницаемо лице и малко по-бляскави от обикновено очи. Двайсет минути по-късно Ли Вунг отвори вратата.

— Спи ли?

Щайнер кимна, стана и влезе в манипулационната с кучето на ръце. Когато го сложи на масата, то вдигна глава, отвори широко учудените си очи и отново заспа. Ли Вунг хвана едната от предните му лапи, оголи вена с помощта на малка механична самобръсначка и я стегна с маркуче, за да я накара да изпъкне по-добре. Щайнер галеше кучето с машинални движения. Зад някаква врата зазвъня телефон, чуха се стъпки и се обади женски глас. Ли Вунг взе една готова спринцовка от бяло емайлирано подносче, вдигна я нагоре, пръсна капка течност и доближи иглата до вената.