Кристофър Франк - Американска нощ

Някой почука на вратата. Беше Себастиен Щайнер. Когато видя Люс, понечи да се върне.

— Извинете, аз…

— Моля ви, влезте, току-що направихме кафе.

Далила се хвърли, поздрави Щайнер, близвайки го с език, и веднага щом той седна, се сви на коленете му.

— Нова придобивка ли е? — запита Щайнер.

Серве поклати глава.

— Не знам какво ще я правя. Беше на един приятел, който вече няма нужда от нея.

Всички млъкнаха. Люс скришом наблюдаваше мъжете с известно любопитство.

— Гледах пиесата — обади се Щайнер, след като неочаквано се загледа в Люс и отново я разпозна.

— Какво ще кажете? — запита Серве с безразличен глас.

Той се поколеба.

— Това е жестока пиеса… съвсем определено. Трябваше ми цял час, за да го разбера, искам да кажа, за да си дам сметка…

Погледна иронично към Серве.

— … не беше съвсем ясно. Трябва да напишете и други.

Люс избухна в смях.

— Добре казано — обади се Серве.

Погледат му попадна на ръцете с дълги пръсти и изпъкнали вени, които галеха козината на Далила.

— Искате ли да я вземете? — запита той изведнъж.

Щайнер погледна надолу към кучето.

— Наистина ли?

— О, да! — каза Люс. — Вземете я!

Щайнер притисна животното до себе си.

— Тъкмо започнах една книга. По-добре е, когато човек си има другар, може по-дълго да работи.

— Вземете я! — каза Люс.

— Не знам! — отвърна Щайнер.

Стоеше с присвити очи, сякаш загледан в нещо далечно, което се стопяваше пред него.

— Ако бях на двайсет години, пиесата ви щеше да ми хареса, щеше да ми помогне. Икономическата школа, на която принадлежа, никога не е имала подкрепата на който и да било моралист. И затова е мъртва.

— Не съвсем — каза Серве, който не можеше да откъсне очи от ръцете с дългите пръсти.

Тогава Щайнер запита:

— Наистина ли мога да я взема?

Серве му кимна — не искаше да говори.

Надин слушаше дишането на Жак. Не й се спеше. Преживяваше отново представлението и пред очите й непрестанно изникваше изпълненият с безразличие силует на Серве зад кулисите, с лъсналия от дъжда шлифер.

За по-малко от минута Далила обходи апартамента — не пропусна да подуши всяко кътче. После се изтегна доволна до един радиатор и сякаш заспа. Себастиен Щайнер, който бе наблюдавал внимателно цялата експедиция, не я изпусна от очи, докато се събличаше. Легна си с книга в ръка и две минути по-късно Далила скочи на леглото. Промъкна се под чаршафа и с дълбока въздишка се сгуши до него.

— Ако се опиташ да миеш съдовете, ще те изхвърля оттук.

Люс остави подноса.

— Добре. И какво ще правим сега?

Серве стана и взе от скрина един никон.

— Репортаж.

— Тъкмо се сетих, я ми кажи, къде са снимките, които ми прави на смъртния одър?

Серве я погледна изненадано и остави апарата.

— Ела с мен.

Когато седнаха в колата, той отвори жабката, взе филма и го подаде на Люс.

Минаха през пустата агенция, промъкнаха се в лабораторията и два часа по-късно Люс видя как собственото й лице изплува в проявителя. Наведени един до друг над ваната в червения полумрак, изживяха отново, снимка по снимка, една забравена вечер.

В края на осмото и последно представление завесата се спусна пред деветима зрители, от които само двама бяха платили местата си. Актьорите се прибраха в гримьорните, съблякоха костюмите, опаковаха малкото си неща, провериха дали не са забравили нещо и се целунаха в коридора, преди да тръгнат един по един към изхода.

Надин прокара за последен път гребена в косите си, закопча шлифера си и излезе в коридора. Сблъска се с Месала, който й стисна ръката.

— Не мога да разбера защо Жером не дойде.

Тя сви рамене!

— Лека нощ.

Спря пред будката на портиера, за да му остави десет франка, вдигна яката си и излезе на улицата. Електронната светкавица я изненада точно на прага и я прикова заслепена до вратата. Остана така за секунда, като вкаменена, сетне отново тръгна с бързи крачки по тротоара. Токчетата й затракаха по паважа.

Когато стигна до края на улицата и стъпките й вече не се чуваха, Серве запали колата и потегли нагоре, в обратна посока.