Кристофър Франк - Американска нощ

— Бях ти казала, че трябва да говоря с теб.

Второто действие бе в сравнение с първото онова, което първото бе станало в сравнение с предишните представления. Последните изблици на Леа и финалната, странна прелюдия, изпълнена от Карл с отчаяна злоба, завариха Серве с обляно в пот чело, със свити юмруци и стиснати зъби. Бе казал това, което мисли, с помощта на един декор, на трима актьори и на един режисьор от девет и петнайсет до единайсет и трийсет часа, и го бе казал както трябва. Изведнъж осъзна напълно, че нямаше никакво значение дали критиците и зрителите изпитват същото, което изпитва той.

На стълбището за гримьорните срещна един нов Месала — пълен с изумление.

— Хареса ли ви? — Въпросът му бе зададен с необичайна тревога.

— Беше самата пиеса — отвърна простичко Серве.

Почти срамежливо Месала докосна ръката му, после, без да каже дума, се отправи към вратата на Карл.

Серве влезе в гримьорната на Надин, без да чука. Беше седнала гола на края на тоалетната масичка, с кутия крем за лице в ръка. Спогледаха се, без да продумат. Серве сведе поглед към закръглените гърди, към плоския корем, към дългите бедра. С безизразен глас тя каза:

— Авторът.

— Моите поздравления! — каза Жак.

Серве се обърна бавно, за да стисне ръката на изправилия се Жак.

— Значи — поде отново Надин — наистина няма да вечеряш с нас?

Серве се доближи до нея, хвана я за раменете и я целуна бързо по устните.

— Лека нощ.

Люс Бертло се луташе като изгубена в коридора.

— Какво правиш тук? — запита я Серве.

— Само минавах.

— Просто така?

— Да.

Той се усмихна.

— Идваш тъкмо навреме, трябва да ти представя някого.

— Някого ли? — запита тя подозрително.

— Да.

— Жена ли е?

— Да.

— Всичко хубаво, глупако.

— Хайде, ела.

Пред будката на портиера срещнаха Месала, придружен от слабата жена на осмия ред с перата по шапката. Серве се готвеше да отмине с кимване за поздрав, но Месала го спря.

— Жером, позволете да ви представя жена си.

— Много ми е приятно! — каза Серве и стисна студената кокалеста ръка. — Люс Бертло, господин и госпожа Лоран Месала…

Жената, която с орловия си нос, с мършавия врат и с перата по главата приличаше на някаква рахитична птица, се вторачи лакомо в Серве.

— Пиесата ви е възхитителна, господине.

Себастиен Щайнер плати на шофьора на таксито и бавно изкачи двата етажа до жилището си. На шахматната дъска, замръзнали в математическа атака, фигурите го чакаха, за да им даде отново живот. Ала той нямаше желание за това.

В главата му отекваха бароковите ноти на една бурна и трагична прелюдия. Той застана до прозореца и замислено натъпка лулата си.

Далила посрещна Серве, въртейки опашка, изпънала от радост задните си крака. Заскимтя пронизително и облиза цялото му лице, след което посрещна по същия начин и Люс, която я притисна до гърдите си.

— Много е красива твоята приятелка.

В един ресторант на улица Бак Надин се хранеше мълчаливо, а Жак и двамата му приятели говореха за пиесата. От време на време и тя се включваше с някое неопределено „да“ или „не“.

— Сигурно е чел Пинтър — каза Жак.

— Сигурно! — обади се Бененж.

Леотар, който лапаше супата си, издаде някакъв звук, който би трябвало да изразява потвърждение.

— Но е добре направено — каза Бененж — и въздействува.

— Не чак толкова — отвърна Жак. — Много е отвлечено, няма никаква връзка с конкретната действителност.

Ала срещна погледа на Надин и веднага наведе глава.

— Не че не си прав — каза Леотар, — но нека бъдем справедливи…

— Е, какво ще кажете? — запита Соланж.

Господин Менар изглеждаше притиснат до стената и госпожата му дойде на помощ.

— Ти беше много добра.

Соланж ги изгледа един по един над масата в ресторанта на булевард Монтен.

— А пиесата? — запита тя най-сетне.

Жорж Менар почувствува, че трябва да каже какво мисли. Прочисти гърлото си и каза убедено:

— Интересна е. — После добави: — Но е неясна.

— Нека аз да го направя — каза Люс и взе чайника от ръцете му.

Стопли вода, намери чаши и захарница, поднесе нескафето. Изпиха го мълчаливо. Люс отстъпи пред умолителния поглед на Далила и й даде бучка захар. Серве изучаваше русите коси, сивите очи, точните движения на младата жена.

— Ще пишеш ли и други пиеси? — запита тя.

Той поклати глава.

— Сигурно не.

— Какво се случи тая вечер? В началото беше толкова слабо, а после изведнъж се получи…

— Да — каза той, — получи се.