Кристофър Франк - Американска нощ

Лицето на Алберт Кнопоки бе на червени петна, носът му — сплескан, ноктите — черни. Дясното му око сълзеше и той постоянно го бършеше с мръсна носна кърпа.

— Заповядайте! — каза на Жак и му посочи зеленото пластмасово кресло пред бюрото си.

Жак седна, кръстоса крака, после пак ги събра. През това време господин Кнопоки го наблюдаваше с лявото си око, без да спира да попива другото.

— Господин Жак Марте, нали? — каза той, поглеждайки листчето, което му бе дала секретарката.

— Точно така.

— Отлично — каза мъжът, видимо доволен. — Какво образование имате?

— Юридическо — отвърна Жак наслуки.

— Интересно — отбеляза мъжът, — но в случая безполезно. Какво друго?

— Само това.

— Обявлението ли ви привлече?

Жак сви рамене.

— Добре, няма значение. Ние извършваме национална анкета по поръчка на организаторите на Автомобилната изложба. Ще трябва да проявите инициативност, психологическа дарба, динамизъм. Динамичен ли сте?

— Да — отвърна Жак и наведе глава.

Половин час по-късно пиеше кафе на площад Терн и разглеждаше списъка, който му бяха дали. Почти всички хора, на които трябваше да задава въпроси, живееха на булевард Пол Вайан Кутюрие в Иври 97 97 Индустриално предградие на Париж. — Б.пр. . През прозорците на бистрото виждаше забързаните минувачи с вдигнати яки срещу студения вятър, пъхнали ръце в джобовете, и му се стори, че всички те се радват на свобода, от която току-що се бе лишил. Откакто Надин бе заминала за Лион, където й бяха предложили трийсет реплики в една комедия в театър „Селестен“, той напразно търсеше някакво приемливо решение на проблема със свършващите се пари. От майчиното му наследство, получено преди пет години, бяха останали само една предполагаема картина на Мейсоние 98 98 Ернест Мейсоние (1815–1891) — известен френски художник портретист и скулптор. — Б.пр. без подпис и две икони. Пиесата на Серве Мон бе донесла на Надин едва стойността на трийсет представления по профсъюзните тарифи, точно колкото да платят наема за два месеца. След фалита на малкото филмово списание, на което беше главен редактор, Жак нищо не бе предприел, нищо не бе спечелил, отбягвайки ден след ден, а после година след година дори мисълта за някаква работа, затваряйки се постепенно в някакво друго съществувание, изпълнено със снимки, с гледане на филми и със самотни разговори с жена си. Както голяма част от хората като него, той малко по малко се бе приближил към предните редове в киното, бе стигнал накрая до първия ред, там, където човек потъва в картината, пленен от съня и станал сам част от него. Отначало увлечен по филмите на Форд, Хоукс или Уолш, Жак постепенно ги бе изоставил заради Минели и Кюкър, чиито пищни творби му позволяваха още повече да забрави това, за което не искаше да мисли. През последните месеци му беше трудно да гледа Надин в очите. Измежду приятелите им вече се виждаше само с киноманите — единствените, към които все още изпитваше някакви симпатии. Дори обявлението не бе намерил сам — попадна случайно пред погледа му, оградено с червено мастило от Надин в деня преди заминаването й за Лион, когато й телефонираха, за да я извикат. Беше го отбелязала за себе си и после бе забравила. След тридневно колебание Жак се реши и така се озова в кабинета на господин Кнопоки.

Първият клиент живееше в тясно апартаментче на осмия етаж в голям жилищен блок — някакъв сприхав пенсионер, който отговаряше крайно въздържано на въпросите на Жак, сякаш се страхуваше, че всеки момент може да издаде някаква тайна. Втората поред — някоя си Шарлот Бавий — го почерпи с кафе и цигари, настани го на една кухненска табуретка, осведоми го за размера на наема си, за имената на децата си и как сестра й била умряла от левкемия, след което му съобщи, че тъй като не притежава никакво превозно средство, сведенията й въобще не представляват ни най-малък интерес. Жак ходеше от врата на врата, с мрачно лице и папка под ръка, нагазваше в мизерията на всекидневието, както Ричард III в своето море от кръв, затъваше неумолимо във физическа и умствена гнусота, в еснафщина, в злоба и чуваше от всички, под една или друга форма, че не били получили своя дял от живота. Той, който никога не се бе интересувал особено от политика, осъзна изведнъж, че след повече от век индустриализация французите си оставаха верни на феодалното схващане за придобитото, а не произведено богатство, което трябва само правилно да се разпредели. Разбра също, че тази вярност въобще не се дължи на невежество. В три часа следобед, след като някаква свадлива жена му размаха под носа дървения крайник в ръкавица, който й служеше за ръка, за да му даде да разбере, че въобще не може да кара кола, Жак напусна Иври.