Кристофър Франк - Американска нощ

Когато спираше на червен светофар, той късаше формулярите в папките на малки парченца и ги изхвърляше с шепи през прозореца на колата. В седемнайсет часа, след като бе натоварил цялата си колекция от снимки, спря на площад Репюблик и влезе в магазинчето на братя Къртис. Завари само Джими Къртис — по-големия. Набит и плешив, усмихнат, но без чувство за хумор, Джими описа колекцията. Отидоха му повече от два часа. Най-сетне му попълни чек и Жак го отнесе. Вечеря в някакъв ресторант на булевард Сен Мишел, после закара колата в един сервиз, близо до Порт д’Орлеан, чийто собственик му беше познат. Поговориха половин час, изпробваха колата и Жак прибра втори чек в джоба си. Остана му тъкмо време да стигне с метрото до „Стюдио Аксион Лафайет“, където даваха Му Sister Eileen 99 99 „Сестра ми Айлийн“ (англ.). — Б.пр. от Ричард Куайн.

Прибра се в апартамента на улица Варен, спа лошо, стана към осем часа, изпи едно кафе в барчето на ъгъла и в девет часа влезе в „Креди Лионе“ на булевард Сен Жермен, където внесе двата чека на името на Надин. Отиде си вкъщи, седна пред един бял лист и го покри с драскулки. После взе друг лист, написа Надин и стоя така повече от половин час, неподвижен, с писалка в ръка.

В тринайсет часа седна в една закусвалня „Уимпи“ на Големите булеварди с флаконче таблетки и последния брой на списание „Позитив“, съдържащ изчерпателно изследване на творчеството на Франк Капра 100 100 Франк Капра (1897) — американски режисьор от италиански произход. — Б.пр. . Изгълта таблетките една по една с водата, която му сервираха с кафето. Плати сметката, извървя бавно трийсетина метра и влезе в малкия киносалон „Ар е есе“, където даваха Silk Stockings 101 101 „Копринените чорапи“ (англ.). — Б.пр. на Мамулиан, с Фред Астер и Сид Шарис. Салонът бе почти празен — две възрастни жени на балкона, десетина зрители в партера и разпоредителката. На първите редове нямаше никой. Жак се запъти натам и се отпусна уморено, с отмалели крака, облегнал глава на гърба на креслото. Така се случи, че този следобед даваха много дълъг документален филм, посветен на творчеството на Холбайн 102 102 Ханс Холбайн (1497–1543) — немски художник и гравьор. — Б.пр. . Жак дори не можа да види надписите на Silk Stockings .

Голото момиченце се спусна по стъпалата, изтича по мокета чак до гостната и застана кокетно на прага.

— Мамо, тя ме кара да си мия зъбите.

Клод вдигна очи от коледния брой на „Вог“.

— Има известно право — отвърна майката.

Момиченцето се заклатушка с изпъчено коремче.

— Не искам.

В рамката на вратата се появи Мария — разрошена и с изпръскана престилка.

— Кристина, ела с мен.

— Няма!

Клод ги изгледа: Мария — вече победена, задъхана, в окаян вид, и малката — с разпуснати по крехките раменца черни коси, с чипо носле, вироглава, превзета, крайно неприятна. Отсега можеше да си представи какво щяха да представляват отношенията й с мъжете: стратегия и измяна.

— Иди да си измиеш зъбите! — каза тя.

— Няма!

Клод стана и се приближи. Мария хвана момиченцето за ръка, понечи да го отведе. То я отблъсна и я удари в гърдата с юмрук. Прислужницата подскочи със сгърчено от болка лице.

— Ела тук! — извика Клод.

Кристина направи крачка напред и замени упоритото си изражение с широка усмивка.

— Добре, отивам.

— Вече не става дума за това — каза Клод.

— Не ме бий, моля те!

Усмивката цъфтеше на лицето й, ала очите изразяваха все същото непокорство. Клод най-спокойно я плесна, после се върна на мястото си. Момиченцето ревна със стиснати юмручета, треперещо от ярост. Телефонът иззвъня.

— Клод, аз съм. Връщам се в клиниката, малката Лабре има усложнения. Не ме чакай.

— Не те чакам — отвърна Клод.

Паркира новия си фиат на улица Рен, прекоси булевард Сен Жермен и влезе във „Флор“. Неколцина се извърнаха, тя стисна разсеяно ръцете на няколко души и огледа залата. На една от крайните маси седеше Серве с някакво русо момиче с очила, облечено в невзрачно манто. Клод се промъкна зад стола на Серве, сложи ръце на раменете му и го притисна до себе си.

— Сигурно ще ми кажеш, че това е сестра ти.

Серве, който тъкмо разказваше на Люс как го бяха пъхнали в затвора в Чад заедно с още трима журналисти, вдигна глава.

— Това е племенницата ми, и освен това спим заедно. Клод Ландр — Люс Бертло.

Люс кимна:

— Добър ден.

— Може ли? — запита Клод и посочи към един свободен стол.