Кристофър Франк - Американска нощ

— Не ми обръщайте внимание — каза Надин и седна настрани с книга в ръка.

Розентал се обърна към Бененж:

— Давам „Свободният роб“, драги мой. Филмът на Уолш с Гейбъл и Де Карло.

Той се поклони и поднесе снимката в разтворената си длан. Бененж я огледа мълчаливо, без да я докосва.

— Да, наистина.

— Никъде не можеш да я намериш днес — добави Розентал.

— Трябва да проверя — заключи Бененж.

Колата на Серве заобиколи Триумфалната арка, тръгна по булевард Фош, стигна до Порт Дофин и навлезе в Булонската гора. Откакто се бе качила, Надин не беше казала дума. Серве дръпна ръчната спирачка и се наведе, за да отвори вратата на спътничката си.

— Да повървим ли малко?

— Да.

Тръгнаха мълчешком по застланата с листа земя, разкаляна от скорошния дъжд. Надин вдигна яката на мантото си. В този час, в делничен ден, тук почти не се срещаха хора. На една пейка възрастна дама даваше от сандвича си на къдраво куче, болно от артрит; изискан мъж бе извел младия си боксер да потича.

— Смятате ли, че ще бъдете готови за генералната репетиция? — запита най-сетне Серве.

— Знаете ли, в такива случаи човек никога не е готов.

Повървяха още няколко крачки.

— Страх ме е за Карл — рече Серве.

— Той е инстинктивна натура, трябва му малко време.

— А вие не сте ли инстинктивна натура?

Тя го погледна бегло. После каза:

— Не е лошо тук. Ще стане ли за снимка?

— Да, разбира се.

Серве реши да свърши колкото може по-бързо и зареди апарата. Надин се облегна на едно дърво и вдигна глава. Доближи светломера до лицето й, засили яркостта, отстъпи крачка назад. Тя чакаше. За момент му се стори, че му поднася главата си, за да я отреже. Натисна спусъка без желание.

— Готово ли е? — запита тя.

— Няма ли да направим повече?

— Както искате.

И отново тръгна. Серве стисна зъби и я догони.

— Легнете тук.

Тя го изгледа, после каза:

— Много е мокро.

— Какво от това?

Двамата замълчаха. Серве сменяше обектива, без да поглежда към нея. Надин се излегна на мокрите листа.

— Така ли?

— Не, по корем. Точно така. Не мърдайте.

Той направи снимката и Надин стана.

— Свършихме ли вече?

— Не. Да повървим още малко.

Отново тръгнаха.

Младият боксер заобиколи едно дърво, пързаляйки се на завоя и пръскайки листа и клонки, сетне се втурна към Надин. Изправи се на задните си крака и се облегна на актрисата, оставяйки две кални следи на мантото й. Дишаше запъхтяно и прохъркваше, а страшната му на вид муцуна бе озарена от нежност. Надин го погали по шията, по ушите, по гърба, наведена над него с неочаквано омекнал поглед. Въобще не чу щракването на никона. При сигнала на господаря си кучето избяга и Серве прибра апарата.

— Тръгваме си.

— Но аз мислех…

— Промених решението си.

— Добре.

Върнаха се в колата.

Минаха повече от два часа, докато Серве успее да изкопира снимка, от която да остане доволен. Показа я на Надин на следния ден сутринта, в един от коридорите на театъра. Тя я разгледа с безизразно лице — беше позата, в която бе наведена над боксера.

— А другите?

— Няма други, само тази е.

Тя поклати глава и пъхна снимката в плика.

— Благодаря.

На следния ден репетицията нямаше нищо общо с предишната. За първи път Карл даде израз на вътрешната борба на своя герой. Соланж обогати образа си с безброй интересни находки и сякаш не бързаше толкова много да стигне до края на всяка реплика, а Надин показа неподозирана уязвимост, необичайна плахост, което правеше от нея идеален буфер за нападките на Карл. Изведнъж „Вечерна среща“ се превърна в пиеса и Серве бе единственият изненадан от това. Месала благодари както обикновено на актьорите и излезе от театъра, увит в ябълковозелен вълнен шал. Серж веднага го последва, а също и Надин, която тръгна по служебния коридор, избягвайки залата, където я чакаше Серве. Соланж се спусна по средната пътека и спря до него.

— Здравей.

— Здравей — отвърна Серве. — Днес мина добре.

— Ще стане — каза тя.

— Да идем ли да хапнем нещо?

— Имам среща.

— Тогава ми се махай от главата.

Тя го изгледа мълчаливо.

— Какво ти става?

— Нищо. Днес наистина мина добре.

— Вече ми го каза.

— Знам.

Тя го погледна отново.

— Ако искаш, утре вечер.

Той не отвърна. Тя излезе от залата. Разсилният изгаси осветлението и остави само една работна крушка на сцената. Седнал в партера, Серве чакаше неподвижен, в пълна тъмнина. Нямаше желание да помръдне. На сцената се очерта огромен силует, по пода отекнаха подковани токове. Карл скочи тромаво в залата, тръгна в тъмното по пътеката и спря с изумителна точност пред Серве.