Кристофър Франк - Американска нощ

— Не струва.

— Да, но имам двама клиенти.

— Сериозно ли говориш?

Мертол я погледна недоверчиво, после записа в бележника си датата на генералната репетиция.

— Ще имам предвид.

Таксито спря пред „Комеди дьо л’Етоал“ четвърт час по-рано от предвиденото. Надин Шьовалие отиде до най-близкото кафене, петдесет метра по-нататък, и седна на бара пред чаша кафе. Беше десет часът сутринта. Бистрото бе почти празно. В дъното на салона брадат мъж ядеше порция яйца на очи. Две възрастни дами пиеха чай и си отбелязваха телевизионната програма в „Седем дни на малкия екран“. От известно време Надин не можеше да спи. Пукнатото ребро трудно зарастваше, а приспивателните, които Жак скъпернически й отпускаше, въобще не действуваха.

В десет и четвърт влезе в театъра през служебния вход, тръгна по един очукан коридор, който заобикаляше салона, и бутна вратата на фоайето. Застанал в полумрака до бара, Месала целуваше Карл-Хайнц Цимер. Надин отстъпи, пусна безшумно крилото на вратата, запали цигара, сетне отиде в салона. Там завари Серж, който разговаряше със Серве и Соланж Менар. Когато я видя, авторът стана и бавно се приближи — хладен и равнодушен. Тя отново си зададе въпроса какво ли ще й каже. Той я поздрави и тогава Надин забеляза, че изглежда също така уморен като нея въпреки пресния си загар.

— Няма ли го Месала? — запита той.

— Не.

Спогледаха се, без да се усмихват. Серве въртеше в ръце един никон, който висеше под шлифера му.

Надин наведе глава.

— Много ли сте зает в момента?

Серж и Соланж отидоха настрани.

— Не, защо?

— Ще ми трябва една нова снимка за програмата.

— Когато кажете. Утре?

— Да, много добре. Да речем към един часа, по време на почивката.

Той наведе глава. Тя се помъчи да види лицето му, сетне остави чантата и палтото си и се качи на сцената. Някъде хлопна врата и в салона се появи Цимер, метнал палто на ръка. Бършеше очилата си с парченце кожа. Здрависа се със Серве, кимна на Надин и на Соланж. Серж подреждаше сред новите декори мебелите или по-точно сандъците, които служеха за мебели. Най-сетне Месала дойде и репетицията започна.

Серве здравата се наскуча от началото до самия край. Диалозите му се видяха плоски, постановката — прекалено утежнена, актьорите — посредствени, а декорите — отвратителни. Ситуациите се навързваха без дълбоко осъзната причина, с неумолима баналност, и насочваха тягостно пиесата към нейния край. Играта на Соланж, по-рано бляскава и изпълнена с нерв, бе помръкнала. Карл декламираше без акцент, но напълно бездарно, а Надин далеч превъзхождаше другите с точната си, високотехнична, автоматична и бездушна игра. Докато на Соланж и на Карл смисълът на пиесата убягваше, Надин се справяше с лекота, ала с върховно безразличие, небрежно подавайки добре овладените реплики. Месала не прекъсна нито веднъж репетицията и накрая заяви, че е много доволен.

Когато Надин слезе в залата, Серве си беше отишъл. Тя се усмихна, събра си нещата и тръгна да търси такси.

Когато се прибра вкъщи, чу с изненада гласове. После се сети, че беше ден за размяна. Петима мъже се изправиха, щом я видяха, а Жак дойде да я целуне.

— Мисля, че познаваш всички.

Надин стисна ръката на Самюел Бененж, мастит нотариус, който колекционираше снимки на Ивон Де Карло 81 81 Ивон де Карло (1924) — американска актриса. — Б.пр. ; на Рафаел Розентал, тънко дългокосо момче, архивар в „Колумбия“, колекционер на Ава Гарднър и Кърк Дъглас 82 82 Ава Гарднър (1922), Кърк Дъглас (1916) — американски актьори. — Б.пр. ; на Мишел Леотар, плешив и нервен четирийсетгодишен ерген, автор на неразбираеми произведения, посветени на Фриц Ланг, Дитерле и Щернберг 83 83 Ланг, Дитерле, Щернберг — известни кинорежисьори от немски произход. — Б.пр. ; на Клод Пелиман, късоглед и засмян актьор от дублажа, митоман и любител на Карол Ломбард 84 84 Карол Ломбард (1908–1942) — американска актриса. — Б.пр. , Елизабет Тейлър и Винсънт Минели. Петият, Алберт Финч, американец по произход, запален тенисист и бивш шампион по фехтовка, неизменно облечен в туид, вечно страдащ от горещина и поради това непрестанно зает с разсъбличане, с разхлабване на връзката си и с триене на потта от челото си, имаше слабост към творбите на Раул Уолш 85 85 Раул Уолш (1892–1981) — американски кинорежисьор. — Б.пр. и бе луд по играта на непрежалимия Ерол Флин 86 86 Ерол Флин (1904–1959) — американски актьор. — Б.пр. .

Надин наистина ги познаваше всички. Събираха се през петнайсет дни у някой от тях и прекарваха дълги часове в пазарене на съкровищата си. Извън общата им страст почти нищо не ги свързваше, ако не се смята несръчността им по отношение на жените и, с изключение на Жак, живота им на заклети ергени, който запълваха с филмови мечти. Леотар често говореше за необикновени сексуални подвизи с разни невероятни създания, родени от холивудската митология на трийсетте години. Бененж бе пренесъл върху майка си безнадеждната страст, която бе изпитвал навремето към Ивон де Карло. Надин знаеше, че колекционерите изпитват ужас, ако се наложи да правят пазарлъците си пред някой непосветен, а още повече пред жена. Застанали сред разтворените по мокета папки, те гледаха към нея мълчаливо и притеснено.