Кристофър Франк - Американска нощ

Двамата спътници на мъжа не можеха да повярват на очите си и местеха изумени погледи от обезобразеното лице на приятеля си към елегантния Карл, в чиито белезникави и безизразни очи проблясваше някакво ново и странно вълнение.

— Много странно изглеждате — каза той. — Идете да седнете и се постарайте вече да не досаждате на богатите и културни хора.

Ако беше сам, мъжът щеше да се измъкне незабелязано и да потърси някакво обяснение пред приятелите си за състоянието на лицето си. Ала не беше сам. Затова направи нова глупост, като измъкна от джоба си автоматичен нож. Острието изскочи със звън. Мъжът държеше оръжието правилно, от долу на горе, стиснал здраво дръжката в дланта си и опрял палец в острието. Налетите му с кръв очи искряха от ярост и от страх. Карл седна изтънчено на края на масата, кръстоса крака и каза:

— Ето една ситуация, която би се понравила на Шилер.

После добави с цялото уважение на млад хайделбергски студент, който говори на възрастната си леля:

— Чели ли сте „Дон Карлос“?

Мъжът пристъпи напред, дъхът му свистеше между зъбите.

— Смелост! — каза Карл. — Това е само лош миг, който ще отмине.

Тримата мъже се нахвърлиха отведнъж върху него. Единият насочи ножа към корема му, а през това време другите двама се опитваха да го хванат за ръцете. Карл обезоръжи първия със силен саблен удар, последван от необикновено точен ритник, който строши пищяла на мъжа и го запрати на земята. Сетне загледа спокойно другите двама и се остави да го хванат. Бе смъртноблед, с полуотворена уста, с блеснали от омраза сини очи.

— Пуснете ме — каза той с необичайна кротост в гласа.

Пуснаха го. Приятелят им се гърчеше на пода. Касиерът бе вдигнал телефона, но остави слушалката. Серве стана, отиде малко встрани и се обърна с никона в ръка. Погледна във визьора и видя Карл, застанал в средата на салона — палеше си пурата, загледан със странна похотливост в една от трите проститутки.

Надин се събуди рано. Не можеше да разбере на какво се дължи неясното чувство на страх и обезсърчение, което я бе обзело, после се сети, че е настъпил денят на първото представление с публика. Измъкна се от леглото, без да буди Жак, влезе в кухнята, седна гола на една табуретка, наля си чаша мляко и започна да я пие на малки глътки. От ледената течност кожата по цялото й тяло постепенно настръхваше. Протегна ръце, прозина се, опъна нашироко двата си крака, вдигна единия на масата. Прииска й се някой да влезе. Ала нищо не помръдваше в апартамента. Запали цигара. Чу се шум от дизелов двигател — боклукчийският камион се изкачваше на първа скорост по улица Варен. Лек дъждец трополеше по прозореца. Надин се върна в стаята и застана до леглото. Загледа се в спящия мъж, поседя така, с ръце на хълбоците, после сложи единия си крак в средата на гърба му. Жак въздъхна и отвори едно око.

— Хайде да се любим — каза Надин.

Госпожа Менар влезе предпазливо в стаята на дъщеря си, остави подноса на нощната масичка и дръпна двойните завеси. Сивият ден нахлу в стаята и шумоленето на дъжда стана по-отчетливо. Соланж се намръщи, размърда ръце и крака, отвори очи и целуна майка си.

— Ужасно трудно заспах.

Без да отвърне, майка й подаде чаша кафе.

— Не забравяй какво ми обеща! — каза изведнъж Соланж.

Майка й кимна с усмивка — бе слабичка жена, по чието лице все още се отгатваха чертите на голяма красавица в стил 40-те години.

— Разбира се, няма да дойдем довечера.

— Аз ще ви кажа кога може да дойдете.

— Точно така, ти ще ни кажеш.

Жената тръгна към вратата.

— Не се сърди — добави Соланж, — но още не е съвсем както трябва, нали разбираш?

Месала, който се бе възползувал от нощта, за да препрочете едно от по-второстепенните произведения на Хегел, се протегна в леглото към девет часа сутринта и остави книгата. Измъкна се колебливо от двайсетината одеяла, които го бяха предпазвали от нощния студ, и отиде да стъкне огъня в смърдящата си печка. При шума от стъпките му младият плъх, който обитаваше стаята съвместно с режисьора, се прибра тихичко в дупката си.

В девет и половина Мертол събуди Серве по телефона.

— Флен 87 87 Община в департамент Ивлин, близо до Париж, известна с автомобилните заводи „Рено“. — Б.пр. — стачка — локаут — „Юманите гарантира“ — спешни — съобщи той в телеграфния стил, който отскоро бе възприел и с който много се гордееше.

— Прието — отвърна Серве, — край.

По леглото му и из цялата стая бяха разпръснати последните снимки, които бе правил на Надин Шьовалие.