Кристофър Франк - Американска нощ

Двете проститутки спяха прегърнати, с преплетени крайници. Едната бе пъхнала нежно ръка между краката на другата, гърдите им приличаха на подредени в кошница плодове. Гримът и червилото се лющеха и се топяха по побледнелите лица, повехнали като карнавални маски след празничния ден. Карл наблюдаваше безмълвно тази гледка, облечен в тежък ален халат, и всмукваше дълбоко цигарата си „Бенсън енд Хеджис“, с чаша кафе в ръка. Без очила изглеждаше по-млад, но не и по-малко равнодушен. Разтри ставите на ръцете си, които го боляха от сбиването, и въздъхна. Двете жени се бяха показали изобретателни и прелестно вулгарни, но не бяха могли да го накарат да забрави за наближаващото представление.

В деветнайсет и трийсет режисьорът събра актьорите на сцената. Бе застанал до самата рампа, облечен в три четвърти спортно палто, под чиято качулка лицето му се губеше в сянка. Приличаше на францискански монах от някоя мелодрама и думите му отекваха глухо в пустия салон. Карл стоеше в средата на сцената, блед като платно, и небрежно придържаше с два пръста на дясната си ръка тънък черен бастун. Подпряла брадичка на коленете си, с широко отворени очи, Соланж бе седнала на един сандък от декора и слушаше Месала. Надин сновеше между рояла и масата. На всяка крачка под късата пола се разкриваха дългите й бледи бедра. Косата й бе сресана на разкривен кок, устните бяха свити. Не беше гримирана. На последния ред на балкона седеше Серве — невидим за всички и неподвижен, с изгаснала цигара в уста и три никона през рамо.

— Съществуват два вида покани — говореше Месала. — Тези, които се раздават на приятели, за да се пълни салонът през мъртвия период след генералната репетиция, и тези, които се пращат на организации и агенции, за да осигурят пробна публика. Довечера ще имаме зрители от втория тип. Те ще бъдат ограничени, но изпълнени с добра воля, ще искат да се посмеят и в по-голямата си част ще страдат от хроничен бронхит. Реакциите им ще бъдат променливи и искрени — почти на нивото на тези на група деца пред кукления театър в Люксембургската градина. Вече сте предупредени. Не правете нито стъпка, за да се доближите до тях, играйте си пиесата, дори и да чувствувате, че те гледат нещо друго. Най-вече не си въобразявайте, че разбирате какво искат от вас, и не мислете, че можете да им го дадете. Те не знаят, а и никога не са знаели какво искат. Само понасят. Ако се отклоните, макар и на педя, от пиесата, за да се доближите до тях, ще се озовете в пустиня. — И Месала посочи салона с пръст: — Пустинята, това са те. Благодаря ви за вниманието.

После излязоха от театъра — Месала с Карл, Соланж с Надин. Серве остана в същото положение. Асистент-режисьорът Серж говореше нещо с уредника, а един от работниците метеше сцената. Сетне те също си тръгнаха и на тяхно място дойдоха две чистачки, които свалиха калъфите от креслата и събраха фасовете. Най-после Серве стана и излезе навън. Реши да опита да хапне нещо.

В ресторанта имаше доста хора. В дъното на залата Месала разговаряше тихо с Карл. По-нататък, до вратата, Надин и Соланж чоплеха една доматена салата. Надин го видя и в погледа й нещо помръкна. Серве затърси свободна маса, като си мислеше с тъга за малкия ресторант на улица Фалгиер и за безмълвната, но сигурна компания на Себастиен Щайнер. Реши да си тръгне и се обърна така, че да не срещне отново очите на Надин. Неочаквано една ръка се пъхна в неговата и някой го прегърна през рамо.

— Къде така?

Серве се наведе над нервно усмихнатата Соланж и я целуна по връхчето на носа.

— Искаш нещо да ми предложиш ли?

Тя стисна пръстите му и каза:

— Нямаме време.

Той въздъхна. Соланж се опита да го заведе до своята маса.

— Ще дойдеш ли при нас?

Серве се обърна и видя Надин, седнала с изправен гръб, със сенки под очите, равнодушна и студена.

— Не съм гладен.

— Тогава пий едно кафе.

— Много си мила, но не искам. До скоро виждане.

Излезе от ресторанта, тръгна нагоре по улицата, стигна до колата си и седна зад волана. Отново заваля. Стъклата започнаха да се замъгляват, водата се стичаше по предното стъкло и барабанеше по покрива. Извади от жабката един никон и го зареди с високочувствителен филм.

Началото на пиесата бе обявено за девет часа, но в девет и десет, според спазваната от парижката публика традиция, зрителите все още влизаха в салона. Очевидно разпоредителят, който проверяваше билетите, имаше силно чувство за обществено благоприличие. Начинът, по който бяха насядали зрителите, свидетелствуваше за явна дискриминация. На първите редове в партера се мъдреха главно елегантни личности, примесени тук-таме с някой случен „интелектуалец“ в мръсна риза и с критичен поглед. На първи балкон и по задните редове на партера преобладаваха „празничните“ облекла, розовите и оранжевите манта, блузите на цветя, деколтираните рокли, откриващи тлъсти и бели гърди, напудрените лица изпод старателно направени на „трайно къдрене“ прически, свидетелствуващи за дълги часове, прекарани в тесни фризьорски салончета. На шепота от партера се противопоставяше пискливият кикот от първи балкон.