Кристофър Франк - Американска нощ

Серве вече бе имал възможност да се убеди, че Карл-Хайнц Цимер не прави никога нещата на половина. Караше колата си с грубото умение на професионален състезател, биеше се със студената резултатност на трениран командос, дори от почерка му, който Серве бе видял на един плик, лъхаше педантична точност. Под несръчните му салонни маниери се криеха освен блестящия ум — много опасен, понеже подхранваше една болезнено изострена чувствителност, с която живееше в идеално съгласие — редки способности за всякакъв вид ръчен труд.

В шест такта Карл доказа, че има техниката и слуха на виртуоз. Свиреше без изящество — главата му бе на няколко сантиметра от клавишите, а лактите — вдигнати и разперени настрани. Творбата му бе изпълнена ту със злокобен трясък, ту с възторжен подем, който срещаше някаква невидима преграда и се удавяше в тъмни водопади, навяващи мисълта за унищожение и смърт. Зрителите посрещнаха тоя музикален щурм с недоумение, изживяха заедно с Надин и Соланж мълчанието, което последва, и останаха така до окончателното спускане на завесата. Ръкопляскаха вяло, без въодушевление.

Надин обяви имената на участниците — направи го с безразличие.

— Пиесата, която току-що изпълнихме за първи път пред вас, е написана от Жером Боа. Постановката е на Лоран Месала. Декорите са на Мишел Пернети.

Нямаше нови ръкопляскания за извикване на сцената. На гардероба Серве се заслуша в коментарите.

— Много е специално — обърна се една дама с бледосини коси към възрастния си кавалер.

Той кимна.

— Нищо ново не са измислили — сподели един господин с дъщеря си, — но Ибсен го правеше по-добре.

Месала бе кратък:

— Деца, утре в четири. Ще има някои промени.

— На текста ли? — запита Надин.

— Разбира се.

Сетне се обърна към Серве:

— Нощта е наша, мили приятелю. Да тръгваме.

Серве стисна ръката на Карл, на Надин и на Соланж, сетне придружи Месала до гарсониерата, където режисьорът свари кафе. В пет часа сутринта приключиха с промените, предназначени да направят пиесата по-разбираема за публиката, която нямаше да има нищо общо с хората от предната вечер.

Серве се прибра на разсъмване, хвърли се изтощен на леглото и начаса заспа. В девет часа Мертол го събуди и го изпрати във Вилжюиф, за да посети някаква глухоняма осемдесетгодишна старица, която бе построила в градината си петметрова кула с капачки от „Кока-Кола“.

Рано следобед се върна в агенцията и хлътна при Виктор, за да хапне нещо. Там завари Мириам с напудрените гърди, която бе прекарала десет дни при семейството си в Тулон. Разказа му за краткотрайния си годеж с един честен рибар на име Емил, който бе поискал, също като главния герой в „Деде от Анвер“ 88 88 Филм на Ив Алегре от 1948 г. с участието на Симон Синьоре. — Б.пр. , да я откъсне от уличния живот и да направи от нея „почтена“ жена. Тъй като тая перспектива не я бе въодушевила особено, Мириам му беше отказала не без да пролее неизбежните за случая сълзи.

Серве се върна отново в агенцията, за да провери как излизат снимките му, после седна в репортерската зала с вестник в ръце. В главата му непрекъснато се въртеше представлението от предната вечер, наново изживяваше всяка сцена от пиесата и се питаше дали направените през нощта промени няма да нарушат равновесието на спектакъла. В шест часа тръгна към вратата с намерение да се измъкне незабелязано, ала Мертол го извика:

— Къде си се разбързал, Мон? Имам работа за теб!

Серве го погледна мълчаливо.

— Тая вечер не съм свободен. Вземи някой друг.

— Няма кого. Ще трябва да отидеш!

— За какво става дума?

— За една пиеса в „Комеди дьо л’Етоал“.

Смаян, Серве се приближи към шефа на репортерите.

— Каква пиеса?

— Откъде да знам, някаква пиеса.

Мертол затърси из чекмеджето си, извади една покана и се зачете в нея.

— Казва се „Вечерна среща“ и е с кака ти Шьовалие.

Серве поклати глава.

— Ти шегуваш ли се или какво? Въобще не си заслужава.

— Търговска поръчка! В архива имат двама клиенти.

— Двама клиенти ли?

— Щом ти казвам. Значи отиваш, нали?

Без да каже дума, Серве взе поканата и бавно тръгна към архива.

Люс гледаше нещо в една папка. Беше облечена в елегантен костюм и бе гримирана повече от обикновено. Серве седна на края на бюрото й и се наведе над русата глава на младата жена.

— Значи имаш двама клиенти за „Комеди дьо л’Етоал“, така ли?

Люс погледна с насмешка поканата, която й показваше.