Кристофър Франк - Американска нощ

— Притесняваш ли се? — запита Люс.

Серве поклати глава.

— Не съвсем. Във всеки случай не колкото вчера.

Седяха в малък ресторант на улица Кентен Бошар и ядяха огромни порции филе на скара „по американски“. Серве бе оставил в краката си фотографската чанта.

— Знаеш ли, че ме придружаваш за първи път на репортаж? Често ли възнамеряваш да го правиш?

— Колкото пъти поискаш — отвърна сериозно Люс.

Серве протегна крак и го допря до нейния. Люс се наведе над чинията си и мигът отлетя.

Тази вечер в залата влезе Серве Мон, а не Жером Боа. Преметнал три никона през рамо, той обходи първите редове в партера и обезсмърти всички, които Месала и директорът на театъра бяха намерили за уместно да поканят. Бе малко изненадан, когато срещна между критиците доста известни личности, драматурзи, кинозвезди и модни шивачи, както и двама млади режисьори от предградията, чиито смели постановки, неуспели да привлекат публика, бяха предизвикали оживени коментари в пресата.

Седнала на шестия ред, с програмата на колене, Люс гледаше упорито към завесата. От скованата й стойка лъхаше известно вътрешно напрежение. От време на време Серве спираше и търсеше с очи русата й глава.

В девет и половина последният зрител — възрастен критик — бе заведен до мястото си и представлението започна. Ала не бяха изречени и три реплики, когато Серве изпита неудържимо чувството, че трябва да излезе. Не можеше да разбере на какво се дължи това желание да избяга, да бъде другаде, но знаеше, че не иска в никакъв случай да преживее отново представлението от предната вечер. Затова предпазливо открехна вратата в дъното на залата и се промъкна във фоайето, където една от разпоредителките, заета с приготвяне на кошница с „Ескимо“ за антракта, го изгледа учудено. За да не й остане длъжен, той направи същото и се втренчи в нея с изумление, сякаш никога в живота си не бе виждал разпоредителка, сладоледи „Ескимо“ или дори кошница. Сетне тръгна по един дълъг и тъмен страничен коридор, който го изведе зад кулисите.

Месала се бе качил на една табуретка, недалеч от кабината на организатора, до някакъв пожарникар, който дъвчеше дъвка. Серве с изненада забеляза, че режисьорът е без шапка, без палто, без одеяло, дори беше леко облечен, с разкопчана на пухкавия си врат риза, и този път се бореше не със студа, а с горещината. Беше плувнал в пот от глава до пети — ризата му бе залепнала под мишниците, увисналите му бузи лъщяха, едри капки покриваха бялото му теме. Погледна Серве, без да го вижда, сетне отново обърна очи към сцената, където се бе появила Надин.

Серве бе изумен от неестествения вид на декора и актьорите, гледани иззад кулисите. Облени в светлина, намазани с грим, съществуващ сякаш отделно от истинските им лица, чиито контури едвам се отгатваха отдолу, актьорите излъчваха нервно напрежение, което като по чудо не се усещаше извън рампата. Движенията на Карл не се поддаваха на волята му, направлявани от незнайно каква неконтролируема инерция; Соланж напомняше на лунатичка — сценичната треска бе издълбала пропаст между това, което можеше, и това, което трябваше да прави; Надин, гледана толкова отблизо, като че ли не претърпяваше някакви особени промени, ако не се смяташе постоянното усилие, което се усещаше поради недоловимото треперене на цялото й тяло. Серве стоя неподвижен в продължение на десет минути до една подпора от декора, после тихичко се измъкна през стоманената врата, която водеше към гримьорните.

Намери лесно стаята на Надин, но изчака за миг, докато се убеди, че костюмиерката, която гладеше някаква дреха в съседното помещение, не го е чула. После се вмъкна в гримьорната.

Облегна се на вратата и бавно огледа тоалетката, отрупана с бурканчета крем, с четки и гребени, с купчина телеграми, над която два букета красяха огледалото; голата малка масичка; дивана; паравана, над който бяха небрежно хвърлени дрехите на Надин — пола, пуловер, сутиен. Приближи се и постоя за миг пред тях, после се обърна и запали цигара. Откри едната от двете си телеграми, забодена на рамката на огледалото, а другата — в кошчето за боклук. Прочете бележките на Жак: ЦЕЛУВАМ ТЕ И МИСЛЯ ЗА ТЕБ; на Месала: БЛАГОДАРЯ СТОП ТОВА Е ВСИЧКО; и на някой си Антоан: МНОГО ЦЕЛУВКИ СТОП С ТЕБ СЪМ.

Високоговорителят над вратата предаваше тихо пиесата. Едно неочаквано избухване в смях на цялата зала привлече вниманието на Серве. Заслуша се грижливо в следващите реплики, за да установи какво го беше предизвикало. Седна на дивана и започна да следи пиесата, но думите достигаха до него откъслечно, заглушавани от шепота в залата, от сухата кашлица на организатора, който седеше до самия микрофон, и от непрекъснатото пращене в уредбата. В този си вид творбата му се стори някак странно близка до това, което бе чувствувал, докато я пишеше. Малко по малко пиесата на Жером Боа „Вечерна среща“ погълна цялото му внимание. Дори забрави, че по средата на действието Надин напуска сцената за десет минути. Чу последната й реплика, преди да излезе, и чак тогава осъзна, че тя сигурно ще се върне в гримьорната. Стана бързо, отиде до вратата, но вече беше късно. Стъпките й отекваха в коридора.