Кристофър Франк - Американска нощ

— Как си, Серве?

— Добре, а ти?

— И аз съм добре.

Тя наведе очи и затвори папката.

— Ще заведеш ли майка си?

— Къде?

— На премиерата.

Серве се намръщи.

— Какви ги дрънкаш?

— Поканата ти важи за двама. Ако не водиш майка си, разбира се, в случай че си имаш такава, би могъл да заведеш една млада жена, която е жертвувала свободното си време, за да ти печата ръкописа.

Серве загледа изисканото й облекло, грижливо направения й грим, малко резките движения.

— Имам си майка.

Тя вдигна рамене.

— Значи толкова по-зле за мен.

— Но въпросът не е в поканите, покани има достатъчно. Ще вечеряме ли заедно преди това?

Люс извади от чантата си цигари и запали, отбягвайки погледа на Серве.

— Добре.

Серве пъхна поканата в джоба си и тръгна към вратата.

— Ще дойда да те взема. Благодаря ти, че ме подсети.

— За премиерата ли?

— За майка ми.

Надин изпи последната глътка кафе, остави чашата и се обърна към Жак, който бе седнал на мокета и се опитваше да нареди хронологично снимките от Home from the Hill 89 89 „Завръщане от хълма“ — филм на Винсънт Минели от 1959 г. — Б.пр. .

— Предпочитам да не идваш тая вечер. Още не е съвсем както трябва.

Малко изненадан, той вдигна глава.

— Така ли?

— Ще дойдеш по-нататък.

— Както кажеш. В „Шайо“ дават The Fountainhead 90 90 „Шадраванът“ — филм на Кинг Видор (1894–1982). — Б.пр. , Манюел ми звънна тая сутрин.

— Е, добре, иди там. След няколко дни ще играем много по-добре.

Жак кимна.

— Добре. Да дойда ли после да те взема?

— Няма нужда. Сигурно ще има промени по текста.

Тя стана и влезе в банята.

Замислен, Жак отново се върна към снимките си, ала не можа да се съсредоточи върху Еленор Паркър и Робърт Мичъм 91 91 Еленор Паркър, Робърт Мичъм — известни американски киноактьори от петдесетте години. — Б.пр. . Оттатък се чу шум от течаща вода и той си каза, че Надин се къпе. Някъде далеч отекна църковна камбана, Надин затананика нашумяла мелодия.

Сексшопът се намираше на ъгъла на булевард Севастопол и улица Урс. На витрината бяха изложени афиши, разнообразни четива и многозначителни кукли с мърдащи се крайници. Серве бутна вратата, проправи си път между посетителите, които разглеждаха книгите и списанията в напрегнато мълчание. Прелисти някаква брошура, посветена на методите за лечение на преждевременната еякулация, на смущенията в оргазма и на мъжката диспареуния, сетне се доближи до касиерката — руса жена със силно начернени очи и мрежица от бръчки по горната устна и по челото.

— Здравей, мамо.

— Как си, момчето ми?

— Добре.

Серве я целуна по бузата и се облакъти на касата, за да огледа магазина.

— Тук май върви по-добре от гладачницата.

Госпожа Мон вдигна рамене.

— Горе-долу върви. Какво ново?

Серве се взря в непроницаемото лице на майка си.

— Нищо особено. Минавах оттук и влязох да те видя.

— Добре си направил — каза жената с безразличен глас, загледана в един изчервил се над списанието си посетител.

Серве отстъпи крачка назад и отвори напосоки някаква книга.

— Имаш ли новини от баща си?

— Не. А ти?

— Нито дума. — И добави едва чуто: — Глупакът му с глупак.

— Живее си живота — каза Серве.

— Тя му изневерява — прошепна жената, — изневерява му, аз знам. Казаха ми. Ляга с който й попадне, където завари, както й дойде. Така му се пада!

Премести един тефтер пред себе си, после добави:

— Той щял да се развежда.

— А защо не?

— Само не това. Иска много лесно да се отърве.

Серве я изгледа мълчаливо.

— Искаш ли билети за театър?

Озадачена, тя обърна глава.

— За театър ли?

— Да, авторът на пиесата ми е приятел.

— Нали знаеш, не съм много по театрите…

— Знам.

Двамата замълчаха. Серве тръгна към вратата.

— Е, хайде, довиждане.

— Довиждане. Ако видиш баща си, кажа му, че няма защо да се връща повече тук.

Серве се усмихна.

— Няма да се върне, и ти много добре го знаеш.

Жената поклати глава, сякаш знаеше някаква тайна.

— Все пак му кажи — повтори тихо тя.

Както обикновено Надин влезе в гримьорната си два часа по-рано. Завари купчина телеграми и бавно ги отвори, седнала пред тоалетната масичка. Между тях имаше една от Жером Боа: С НАЙ-ДОБРИ ПОЖЕЛАНИЯ И БЛАГОДАРЯ; и още една — от Серве Мон: СЪВПАДЕНИЯТА ВИНАГИ ЗАВИСЯТ ОТ ЖЕЛАНИЕТО НА АВТОРА. Тя запази първата и хвърли втората. Десет минути по-късно портиерът на театъра качи два букета — единият от Месала, другият от Жак. Надин запали цигара, изтегна се на дивана, отпуснала дългите си тънки ръце от двете страни на тялото, и остана така повече от час, опитвайки се да забрави за собствения си ден и да навлезе в света на една друга жена с името Леа.