Кристофър Франк - Американска нощ

Тя кимна.

— Разбирам. Е, можем да започваме.

— Да.

Серве остави апарата и се приближи. Тя протегна ръка, той я пое и я стисна в своята. Надин се усмихна иронично.

— Не така!

Серве въздъхна.

— Достатъчно ми е да знам, че… че съществувате някъде… и това е всичко.

— Би било много лесно, и за вас, и за мен.

Отмести поглед към гърдите й. Тя вдигна ръката му, която все още държеше, и я положи върху тях. Протегна лице към него. Устните им се срещнаха, поколебаха се за миг, после се сляха. При първия досег езиците им трепнаха. Серве усещаше в дланта си как се втвърдява зърното на гърдата й. Неочаквано Надин се дръпна рязко. Бе навела глава както обикновено и едната й ръка още обгръщаше врата му.

— Съблякох се, за да ни бъде много трудно. Хайде, гледайте ме.

Осъзна, че е права. Затова, вместо да се съблече до нея, галейки тялото й, отиде в другия край на стаята и бавно свали дрехите си. Тя не отмести поглед от него, не седна, не направи нито едно движение. Стоеше изправена, с прегънат в коляното крак, със свити юмруци. Дойде първа при него.

— Ще го направим ли?

Той я притисна до себе си и затвори очи при досега на кожата й. После я вдигна, отнесе я на леглото, разтвори бедрата й и сложи глава между тях. Тя рязко се дръпна, после притихна. Когато се изправи, Серве видя, че лицето й беше сгърчено, очите — отворени и неподвижни.

— Не искам така! — каза той.

Тя обърна глава. Косите й бяха разпилени. Гледаше тъжно.

— Извинете ме.

После го хвана за рамото и се притисна до него.

— Много искам, кълна ви се!

И за да го увери, сложи ръката му между краката си, с жалка усмивка.

Серве посочи купчината дрехи на креслото.

— Вижте какво, направихме каквото можахме. Дрехите ви са там, идете да си ги вземете.

Тя го погледна, мъчейки се да отгатне мислите му, после скочи от леглото. Започнаха да се обличат.

— Искате ли цигара? — запита Серве.

— Да, много.

Той щракна запалката. Тя всмукна лакомо дима, после каза:

— Ще ви черпя нещо за пиене.

— Къде?

— В търговския комплекс. Ще купим и вестници, за да видим рецензиите. Обзалагам се, че Били Мерл пак ще ме съсипе.

Докато завързваше връзката си, Серве я погледна крадешком. Изглеждаше весела, по-лошо дори: успокоена.

— Да, но Ривиер ви харесва.

— Откъде знаете?

— Четох рецензиите за пиесата на Пюкло.

Седнала на ръба на леглото, Надин оправяше косата и грима си.

— Били сте доста смел.

Готвеше се да тръгва. Серве се обърна, за да скрие очите си.

— Ако слушате, ще ви черпя един огромен сладолед с течен шоколад, с банани и много сметана.

Серве стоеше, без да помръдне, и гледаше към триажната гара под бледата, засенена от облак луна. Надин стана, пъхна гребена в чантата си и щракна закопчалката.

— Хайде, да не стоим повече тук.

Той си каза, че все пак ще трябва да се върне вкъщи, но не промълви нищо.

В колата тя пусна радиото и заприглася на някакъв нашумял певец, докато Серве караше към Сен Жермен де Пре. Вестниците още не бяха дошли. Седнаха на горния етаж, до един прозорец, който гледаше към площада.

— Хубаво е това, което сте направили — каза тя и го погледна иззад огромния бананов сладолед. И добави: — Много е ласкателно.

— Как така?

— Каквото и да казват хората, жената се купува.

Усмихваше се, но не изглеждаше да се шегува. После продължи, отмервайки изреченията си с лъжичката, от която се стичаше шоколадов сироп:

— Исках да ви измамя, смятах, че го заслужавате. Но не ме бива за такива неща. А иначе, вярвайте ми, много обичам да се любя.

Серве бе построил нещо като крепост от своя сладолед с кафе. Вдигна глава и я погледна.

— Добре. Кажете ми нещо за Жак.

Тя веднага стана сериозна.

— Не, господине.

— Боже мой, колко ли ви харесва пиесата ми! — обади се Серве и се разсмя. Тя го погледна студено.

— Не е толкова просто.

— Толкова просто като кое?

— Като това, за което си мислите.

Той, разбира се, беше взел апарат. Погледна я и прецени как ще излезе.

— Разбира се, че е просто.

За известно време тя сякаш се замечта за нещо, после изведнъж каза:

— Вие сте луд.

Бутна чинията и погледна часовника си.

— Трябва да тръгвам.

— А вестниците?

— Ще ги прегледате без мен.

Един елегантен младеж, придружен от тънкокрака девойка, застана до масата.

— Свободно ли е? — Сочеше към двете празни места.

— Не — отвърна Серве, — чакаме едни приятели.

Младежът не изглеждаше много убеден.

— Уверявам ви — продължи Серве, — чакаме ги всеки момент. Един кинокритик и жена му. Правим си групов секс всеки петък вечер.