Кристофър Франк - Американска нощ

Момчето не можа да издържи и се изчерви. Надин го огледа от глава до пети и се обади:

— Знаете ли, те и без това закъсняват. Няма ли да можете да ги заместите за малко, ако мога така да се изразя? Не ми изглеждате зле.

— Наистина, в него има нещо — съгласи се Серве. — Я да видим малката…

Двамата се обърнаха към девойчето — прекалено гримирано, с тясна къса поличка и впито в тялото пуловерче. Гледаше към Надин, онемяла от изненада.

— Хайде да тръгваме — каза младежът.

И се отдалечиха. Надин се разсмя, после погледна лакомо към едва наченатия сладолед на Серве.

— Не искате ли повече?

— Отстъпвам ви го — отвърна той и бутна чинийката към нея.

Тя гребна изискано с лъжичката от купчината сметана. Серве я наблюдаваше мълчаливо. Бе облегнал глава на дясната си ръка и нещо го смущаваше. Намръщи се, мъчейки се да разбере какво е то, после осъзна, че дланта му все още ухае на Надин. Горчива тръпка разтърси цялото му тяло. Надин унищожаваше сладоледа с бързи и красиви движения. Той вдигна апарата и щракна.

— Пак ли?

— Ще бъдете в добра компания.

— Не разбирам.

— Веднъж една тъмнокоса жена, наметната с пелерина, излезе от някакъв нощен бар.

— Е, и какво?

— Аз бях там.

Надин се намръщи.

— Коя беше тя?

— Не знам.

Тя сви рамене, порови в чантата си, извади няколко банкноти и ги остави в чинийката.

— Аз черпя.

Серве взе ръката й, но тя веднага я дръпна.

— Почакайте — каза той, — отивам да видя за вестниците.

— Не, тръгвам си.

Серве я погледна. Тя поклати глава.

— Хайде, идете за вестници.

Той слезе в приземието, купи двата излезли сутрешни вестника и се върна горе. Надин си беше отишла, а на тяхната маса седяха двамата свенливи младежи. Държаха се за ръце. Серве пъхна вестниците под мишница, качи се в колата и се прибра.

Прегледа ги в леглото, опитвайки се да забрави за тялото, което бе галил там преди по-малко от час.

РЕЦЕНЗИЯТА НА БИЛИ МЕРЛ

ВЕЧЕРНА СРЕЩА от Жером Боа

(„Комеди дьо л’Етоал“ — 21 ч)

Това е пиеса — така както е представена в „Комеди дьо л’Етоал“, — която предизвиква пълно недоумение и ужасна скука. След първия четвърт час зрителят установява, че абсолютно нищо не разбира, че ситуацията и героите, които му се показват, не приличат въобще на това, което сам е могъл да изпита и да познае в живота, че му липсват опорни точки, че губи почва под краката си, че се обърква и най-сетне, доста преди края на действието, че затъва. Нека се опитаме все пак да предадем съдържанието. (…) Зрителят, който не знае какво трябва да покаже тяхното поведение, но все пак схваща, че съществуват някакви скрити намерения, се стреми отчаяно към евентуално пояснение, надявайки се във всеки един момент на някой по-силен проблясък, способен да разпръсне гъстата мъгла. Трябва да признаем, че проблясъци не липсват, но единствената полза от тях е, че ви захвърлят в още по-непрогледна тъмнина, до степен, че финалната развръзка — една прелюдия, изпълнена от съпруга на пианото с трясък и самоувереност, ви оставя озадачени и измамени, а сивото ви вещество страда от мускулна треска, тъй като достойните му за уважение усилия да разбере са се оказали напразни. Играта на актьорите заслужава все пак известно внимание. Стори ми се, че Карл-Хайнц Цимер малко преиграва в ролята на съпруга, а красноречивите му жестове губят от силата си поради лошото му произношение. Младата Соланж Менар прави многообещаващ дебют, разкриващ някои очевидни качества като свежест, чар и чувствителност. Що се отнася до Надин Шьовалие, тя почти ми помогна на моменти да разбера пиесата — толкова вълнуваща, точна и прекрасно завършена е нейната игра. Все още не съм имал възможност да похваля работата на тази актриса, затова с голямо задоволство установявам, че е постигнала напредък и висока техничност в изпълнението. Само може да се съжалява, че е вложила толкова плам в защита на една очевидно изгубена кауза.

Серве препрочете материала, после бавно отвори другия вестник.

ТЕАТЪР

ВЕЧЕРНА СРЕЩА от Жером Боа

(не струва)

Кой е Жером Боа? Млад автор, който ни поднася първата си пиеса? Псевдоним на загрижен за реномето си известен писател? Не знаем, но това, в което сме сигурни, е, че би било само от негова полза, ако си поизясни някои неща.

(…) Постановката изглежда сносна, макар и малко тромавичка, а в изпълнението има още много какво да се желае. Все пак трябва да споменем името на Надин Шьовалие, която прави каквото може.