Кристофър Франк - Американска нощ

Люс прегледа серията снимки и изведнъж спря поглед на една от тях. Гордото лице, втренчените и сериозни очи на жената изпод странната шапка, гърдата, изложена с безразличие пред обектива, всичко в тоя ужасен портрет излъчваше някакво скрито величие. От позата на тялото, от студения блясък на кожата и почти геометричната по форма купчина отломки, които обграждаха в кадър избраната тема, лъхаше неизразимата красота на картините на Да Винчи. Люс отдели снимката от другите и погледна към секретарката си. Тя подреждаше папките, с гръб към нея. Люс пъхна снимката в чантата си.

В театъра цареше особено настроение, когато Серве отиде за първи път след завръщането си от Южна Америка. Репетициите бяха напреднали и вече протичаха на сцената, където вездесъщият Серж бе залепил жълт скоч, за да очертае мястото на декорите. Серве установи, че Надин продължава да се държи хладно и да бъде в строго професионални отношения с другите, че Соланж е поизгубила блясъка си и сякаш не се чувствува на мястото си, че Карл изглежда хиляда пъти по-тревожен, по-сдържан и по-неумолимо вглъбен в себе си от когато и да било. Иззад малките кръгли очилца сините му очи стрелкаха каменни, пронизващи, ледени и дори пълни с омраза погледи. Месала пък скачаше от сцената в залата с учудваща лекота въпреки безбройните и разнородни одежди, с които се бе навлякъл както винаги. Тази сутрин освен обичайните пуловери и палта си беше сложил една шапка космонавтка от дебела шотландска вълна, изпод която се виждаха само очите и половината от сплескания му нос. При все това обаче в гласа му се долавяха топли и трептящи извивки и голяма самоувереност.

— Надин, това ще го повторим. Опитай се да почувствуваш тая фраза, точно тук се намира част от ключа към героинята.

Надин се доближи до Карл, който застана срещу нея с упорито безразличие на лицето. Месала отстъпи назад и се върна в залата.

— Карл, малко по-шеговито и не толкова грубо, моля те!

Актьорите започнаха сцената отначало и Серве установи с изненада, че бяха постигнали очевиден напредък. Имаше вече някаква спойка между тях, към репликите от пиесата се бяха прибавили движения, жестове, погледи. Серве имаше странното усещане, че навлизайки в същността на своите роли, актьорите са ги разчупили, както се пукат по шевовете прекалено тесни дрехи, и че през цепките на скъсания плат се появяват самобитни и неочаквани черти, някои от които обогатяват героите, а други са в противоречие с тях.

Когато репетицията приключи, Карл напусна театъра, без да погледне към когото и да било. Тракането на тежките му обувки отекна самотно в пустото преддверие. Месала не му обърна никакво внимание и стисна ръката на Серве.

— Много често идвате.

— Защо? — запита Серве.

— Ще разберете.

Сетне нахлузи чифт ръкавици, подплатени с кожа, върху вълнените, които вече бяха на ръцете му, и изкрещя към кулисите:

— До утре в десет и половина, децата ми!

Серве се приближи до сцената, където Соланж и Надин говореха тихо. Когато го видяха, веднага млъкнаха и се обърнаха към него.

— Ето го виновника за всичко — рече Соланж.

Надин стисна ръката му.

— Здравейте. Извинете ме, но съм много закъсняла.

Целуна Соланж по двете бузи, усмихна се бегло на Серве и излезе от сцената. Соланж хвана Серве за ръката.

— Да те черпя ли нещо за пиене?

— О, да — отвърна й той.

Консервата „Говеждо варено“ имаше странен вкус. Лапад я поръси обилно с коняк и така му се видя горе-долу годна за ядене. Предложи от същото на Далила, ала тя не обичаше много коняк, та се поколеба за миг, сетне изгълта всичко с обичайната си припряност. Един час по-късно, когато Лапад се бе унесъл в една от честите си ежедневни дремки, без които не можеше вече, откакто почти бе престанал да се храни, Далила докосна леко ръката му с лапа. Тъй като той въобще не помръдна, тя тихо изскимтя. Тогава Лапад отвори едното си око.

— Какво има?

Опряна на леглото, Далила го гледаше. Видът й му се стори съвсем необичаен — очите й сякаш бяха хлътнали в орбитите си.

— Искаш да дойдеш ли? Хайде, ела.

Далила скочи на леглото, изтегна се и въздъхна. Двамата заспаха. Когато се събудиха след час, Лапад забеляза, че очите на Далила вече не се виждат. Бяха се скрили зад огромни гънки подпухнала кожа, които я обезобразяваха. Бърните й бяха неимоверно подути и висяха нелепо от двете страни на муцуната. Кучето тихо скимтеше и търкаше отеклото си рошаво чело в чаршафите.