Кристофър Франк - Американска нощ

Месала стана рязко, взе една лула от ниската масичка и я пъхна в устата си. После седна отново. Пак дойде ред на Карл да чете. С голяма мъка, на пресекулки той успя да премине през дългия монолог, който авторът така лекомислено му бе отредил. Соланж тайно наблюдаваше актьора и не можеше съвсем да скрие изненадата си. Надин беше невъзмутима. Месала смучеше лулата си и размишляваше. Най-сетне четенето свърши.

Настъпи продължително мълчание, след което Месала измърмори:

— Добре. Ето това е пиесата, която ще играем. Не е лесна и причините за това са няколко, основната от които е, че в нея се въздействува чрез психология и всичко се базира на стройни теории. Авторът иска да покаже нещо и все пак би желал от вас повече интуитивност и правдивост на чувствата. Нямам какво особено да ви кажа, що се отнася до това четене. Надин, смятам, че допускате в началото известна грешка в тълкуването на текста, но в момента не мога точно да я определя. Соланж, трябва да сдържате природно заложената си емоционалност. Карл, ти четеш отвратително, това го знаехме и отпреди. За днес спираме дотук, следващо четене утре в театъра. Надявам се, че вече ще мога да ви покажа окончателните макети на декорите. Благодаря ви.

Серве се приближи до Надин, докато тя обличаше палтото си пред вратата.

— Мога ли да ви изпратя?

Тя се усмихна бегло.

— Много сте любезен, но съм с кола. Довиждане.

Той я изчака да си тръгне и се зачуди защо е толкова бледа и изглежда така изморена. Когато се обърна, забеляза, че Карл го гледа втренчено — светлите му очи бяха изпълнени с престорена тревога. Месала пълнеше лулата си. Соланж разглеждаше с ужас и изумление една рисунка на Белмер 78 78 Ханс Белмер (1902–1975) — немски художник, скулптор и фотограф, сюрреалист, чиито творби са наситени с еротични елементи. — Б.пр. . Беше една от характерните за творчеството на големия художник геометрични смесици на крайници и полови органи, в чийто център се мъдреше влажно око под формата на женски срамни устни, откъдето излизаше бляскава сълза. Серве се сбогува с Месала, стисна ръката на Карл и се доближи до Соланж.

— Да ви поканя ли на кафе?

Тя извърна поглед от рисунката.

— Да, може, и по този случай ще ви разреша да ми обясните пиесата си.

— Не я ли разбирате?

— Никога нищо не разбирам. Аз съм глупачка по рождение. Вземете например тази картина…

— Не, благодаря.

Тя го изгледа с интерес.

— Така ли? Значи ставаме двама. Хайде да отиваме да го пием това кафе.

Седнаха в едно бистро недалеч от площад Данфер Рошро, където не беше много шумно. Ръмеше ситен дъждец, носен на откоси от ту засилващия се, ту отслабващ вятър. Минувачите бързаха по улицата, в далечината неуморно виеше сирена. Беше първият четвъртък на месец ноември.

Соланж се настани удобно на скамейката. Хиляди дъждовни капчици блещукаха в късо подстриганите й тъмни коси и по очилата й. Беше облегнала закръглената си ръка на масата и стоеше с цигара в уста.

— Вие сте първият драматург, с когото се запознавам, и трябва да ви кажа, че съм ужасно разочарована.

— Как така?

Тя вдигна рамене.

— Косата ви определено е много къса, съвсем не ми приличате на невротик и съм готова да се обзаложа, че никога не сте спали с майка си. Поне не сте ли останали без пари? Надявам се, че ще трябва аз да платя кафето!

Серве поклати глава.

— Съжалявам много, но не съм.

Надин отвори кутия равиоли 79 79 Вид тестени хапки, пълни с кайма или зеленчуци. — Б.пр. , които предварително бе затоплила в тенджера с вряла вода. Изсипа ги в чиния, намери лъжица в мивката и седна на мокета. Дъждът се стичаше по прозорците на голямата стая. Навън бе мрачно и сиво. Жак бе излязъл. Надин включи грамофона и нареди няколко плочи на устройството за автоматично сменяне. Равиолите бяха почти студени. Все пак ги изяде, след което изпуши една цигара, за да потисне отвращението си. Най-сетне заспа, легнала на мокета, пъхнала ръце между бедрата си. Дъждът плющеше по стъклата, сякаш невидима ръка запращаше ситни камъчета към тях.

Серве изгаси двигателя и се обърна към Соланж.

— Пристигнахме.

— Благодаря.

Тя отвори вратата, вдигна яката на шлифера си.

— Искате ли да се качите?

Серве поклати глава.

— Друг път.

Тя вдигна рамене.

— Ама вие наистина губите по всички показатели. Авторът трябва да спи при пръв удобен случай с наивницата от пиесата.

Серве я погледна, после се наведе, за да види луксозната сграда на булевард Пол Думе.