Кристофър Франк - Американска нощ

— Таванска стая, а?

— Не съвсем.

Той се засмя.

— Какво работи татко ви?

— Елате да го питате.

— Друг път. Всичко хубаво!

— Всичко хубаво!

Тя прекоси тротоара тичешком и се изгуби зад една голяма остъклена врата.

Серве отиде в агенцията, където Мертол го очакваше с нетърпение от обяд. В Чили бе станало силно земетресение и Гая искаше да изпрати Серве при жертвите.

Себастиен Щайнер седеше вече час, наведен над тетрадката. Беше преписал на десетте първи страници плана, който му бе струвал три безсънни нощи. Смяташе, че ще му е невъзможно да развие темата „Новата обща епистемология — необходимо условие за създаването на нова философия“ на по-малко от хиляда страници, и в момента се чудеше как е могъл да си постави толкова амбициозна задача. Вече се бе опитвал на три пъти да преразгледа плана, надявайки се несъзнателно да намери някой недостатък, който би му позволил да се откаже от самото писане. Ала проектът издържаше стоически на всякаква критика, съставните му части се напасваха с неумолима здравина, отвеждайки без сътресения изследването до многобройните му заключения. Беше време да започва да пише, а той все не започваше. Дойде му наум една реплика от Дюбийар 80 80 Ролан Дюбийар — съвременен френски драматург. — Б.пр. : Трудно пробуждане ли? Не. Желание да се пробудиш, което трудно се пробужда.

Серве вървеше с натежала глава, замаян от дългия полет, по един прашен, набразден от пукнатини стръмен път, затрупан от огромни каменни блокове, който така криволичеше, че не би се учудил, ако в даден момент се озовеше пак там, откъдето беше тръгнал. Проклинаше неудобния четиристотинмилиметров обектив, който бе сметнал, че трябва да вземе, слънцето, което го заслепяваше, горещината, която го караше да се задъхва. Постепенно мислите му се върнаха към Париж, към пиесата и към тези, който я репетираха. По време на четенето бе останал поразен от едно спадане на напрежението през второто действие и сега се чудеше, както си вървеше, как би могъл да оправи нещата.

Вече бе стигнал до заключението, че всичко се дължи на крайната пасивност на Мишел, от която през второто действие се очакваше някакъв остроумен отговор, който все не идваше, когато малката групичка от фотограф-репортери изкачи последното хълмче възчерна земя и спря пред развалините на едно село, разсечено от край до край от огромна пукнатина. Зловонна миризма достигаше до ноздрите — миризмата на разложена плът, — застинала и потискаща, тъй като ни най-малък полъх на вятър не раздвижваше вонящия въздух. Серве закрепи носната кърпа на долната част на лицето си и тръгна напред, зареждайки апаратите си. Един швейцарски колега, който вървеше пред него, се спъна в нещо, обърна се, отстъпи назад и повърна на земята. Изпод една срутена стена се подаваха главица и ръчичка на дете. Серве вдигна никона. Работи цял час, но не можа да продължи по-дълго. Главата го болеше и целият се чувствуваше пропит от миризмата на разложени трупове. Започна да прибира нещата си и вече се готвеше да се връща в долината. Тъкмо тогава почувствува погледа на жената и се обърна. Беше облегната на купчина отломки от някаква къщурка, опънала и разкрачила крака, с мъжко бомбе на главата. Черните й очи гледаха втренчено и сериозно към фотографа. През разкъсаната й дреха се подаваше мъртвешки бяла гръд с подпухнало зърно. Много бавно Серве зави деветдесетмилиметров обектив на един от апаратите си. Застана на колене, нагласи диафрагмата, скоростта и фокуса. Беше съвсем сам с жената. Останалите бяха тръгнали с бригадата за първа помощ, която работеше в другия край на селото. Апаратът вдигна ужасен шум във вонящата тишина, но не смути вечния сън на жената.

Далила и Лапад вече имаха нещо общо — бяха отслабнали. Вървяха двамата един до друг надолу по улица Мосьо льо Пренс, Лапад — с тежка и несигурна стъпка, Далила — ситнейки до него. Лицето на Лапад беше обрасло с петнайсетдневна брада и той неволно намигаше на минувачите. Тикът се бе появил преди седмица и от ден на ден се влошаваше.

— Трябва да се яде — рече Лапад и двамата влязоха в една месарница. Лапад купи двеста грама кайма. Когато се прибраха в мизерния апартамент на площад Итали, той раздели месото на две. Далила излапа пая си за три секунди, но Лапад не можа да изяде своя. Тогава го отстъпи на Далила и легна с бутилка в ръка. Беше му студено и вече не знаеше как да се стопли. Далила скочи на леглото, сви се до господаря си и въздъхна доволно.