Кристофър Франк - Американска нощ

— Добре. Какво сте подготвили?

Нервната брюнетка излезе напред, за да отговори, но заплете крака в някаква жица и се просна с трясък на земята. Възцари се гробна тишина. Придружителката й гледаше безразлично към нея, Месала чакаше, Серж си чоплеше носа. Момичето стана.

— Извинете ме — каза тя, вдигайки от земята текста си. Цялата й рокля бе покрита отпред със сив прахоляк.

— Ударихте ли се?

— Не, не.

— Какво сте приготвили?

— Ролята на Бланш от „Трамвая“ 77 77 „Трамвай Желание“ от Тенеси Уилямс. — Б.пр. .

— Слушаме ви.

В ролята на невротичната Бланш Дюбоа тя се разкри като абсолютно некадърна. Примесваше прекалено истинската си нервност с твърде явно преиграване, наблягаше за миг на истинската си същност, а сетне съчетаваше непохватно всичко това с изкуствени ефекти. В замяна другата актриса направи една солидна, богата и емоционално обагрена Стела, и то с убедителна лекота, показвайки неочаквани възможности. С изящна физика въпреки дребния си ръст, тя успяваше да пресъздаде верен и интересен в психологическо отношение образ независимо от неумението на партньорката си.

— Много ви благодаря. Госпожице, вашето име, ако обичате.

Брюнетката се наведе.

— Вече го казах на господина, Елизабет Тор…

— Не вие, госпожице, а вашата приятелка.

„Приятелката“ вдигна глава.

— Аз ли? Ама аз дойдох да подавам репликите, това е всичко.

— Не сте ли актриса?

— Да, актриса съм.

— Свободна ли сте в момента?

— Да.

— Тогава бъдете така любезна да ни кажете името си.

— Соланж Менар.

— Оставете телефона си на моя асистент, когато тръгвате, благодаря ви.

Малко позамаяни, двете момичета напуснаха сцената. Месала направи знак на Серве да се приближи.

— Видяхте ли?

— Да.

Прослушването приключи в четири часа следобед. Месала и Серве бяха единодушни, че Соланж Менар е подходяща. В пет часа Серве се качи на самолета за Куала Лумпур, където имаше неколкостотин убити в резултат от масовите вълнения в китайските квартали.

МИШЕЛ: Мога ли да ви помогна с нещо?

ЛЕА: Не, благодаря, Мишел. Разрешавате ли да ви наричам Мишел?

МИШЕЛ: Разбира се.

ЛЕА: Тогава и аз ви разрешавам да ме наричате Леа. Отдавна ли работите с Рьоне?

МИШЕЛ: От почти шест месеца.

ЛЕА: Много мило, че дойдохте.

Четенето бе започнало отпреди десет минути в мрачното жилище на Месала. Той бе заел както обикновено мястото си до печката, наметнат с неизбежното си килимче, с нахлупена върху ушите плетена шапка от жълтеникава вълна. Карл се бе отпуснал в едно продънено кресло, под лампа, чиято светлина се отразяваше в малките му очилца със златни рамки и превръщаше очите му в бляскави топчета. Изтегната направо на земята, Соланж Менар се бе облегнала на лакти, за да може да чете разтворения пред себе си ръкопис. Надин Шьовалие седеше по турски до един пуф, на който бе подпрян екземплярът й. Серве, седнал настрана на една грозна и неудобна табуретка, се насилваше да гледа в текста си и дебнеше репликите на Леа. Тази сутрин гласът на Надин бе дълбок и звучен. Както бе прието при първо четене, тя само показваше какво иска да направи, загатвайки леко за чувствата си, без да ги развива, без да се стреми към незабавен ефект. Соланж Менар — нисичка, закръглена, с дяволити очи и огромни очила, кацнали на върха на чипото й носле, четеше добре, плавно и без излишни ефекти. Ала Карл-Хайнц Цимер ломотеше неразбрано под носа си, непрекъснато се поправяше, предъвкваше всяка втора сричка, пелтечеше на най-обикновени думи, запъваше се на лиезоните, забатачваше се в дългите монолози, без въобще да се смущава, с десет пъти по-силен акцент от обикновено, и то без следа от раздразнение, с невероятна самонадеяност. Серве хвърли поглед към Месала, но режисьорът изглеждаше потънал в размисли за нещо свое, което нямаше нищо общо с прочита на пиесата.

ЛЕА: Мишел, бих искала да ви задам един въпрос, ще ми разрешите ли?

МИШЕЛ: Да.

ЛЕА: Какъв ви се струва той?

Соланж вдигна глава и сбърчи вежди, погълната от настроението в сцената.

МИШЕЛ: Не ви разбирам.

ЛЕА: Имам предвид онзи, който ви е дал ново усещане за времето, онзи, който е направил така, че една сутрин не сте могли да се познаете в огледалото си.

Мълчание.

Разбирате ли кого имам предвид?

Надин бе задала въпроса с прикритата грубост на страдаща жена.

МИШЕЛ: Да, разбирам.

ЛЕА: Днес той може би си е отишъл, може би е изчезнал или умрял. Във всеки случай е изгубен, мъжът, чиято страст е разтърсила истински единствено него самия и за когото вие сте се грижили като за дете с висока температура.