Кристофър Франк - Американска нощ

Беше пъхнала ключа си в ключалката и се готвеше да се ръкува с него. Серве се питаше дали Жак си е легнал.

— Да, разбира се. Доволен съм, че пиесата ви харесва.

Тя сведе поглед.

— Лека нощ.

Вратата се затвори след нея. Серве слезе с асансьора. Когато вече беше на улицата, се върна обратно, качи се пеша и позвъни на вратата. Отвори му Жак.

— Извинете ме, забравих да кажа нещо важно на госпожица Шьовалие.

— Почакайте малко.

Серве стоя около минута на площадката, сетне Надин се появи по хавлия.

— Какво има?

— Забравих да ви кажа, че Месала и Цимер ме познават единствено с името Жером Боа.

— Добре. Довиждане.

Серве се качи в колата и седна зад волана, с изгаснала цигара в уста. Не знаеше какво да прави. Нямаше никакво желание да се прибира вкъщи. Беше десет часът вечерта, а трябваше да отпразнува една победа, победа с лице на поражение.

Кафене „Флор“ бе претъпкано с народ. Серве си проправи път през залата, без да успее да намери маса. Точно тогава зърна Клод Ландр, седнала с някакъв мъж на около четирийсет години, облечен в костюм от виненочервено рипсено кадифе, с папийонка на врата. Говореше много оживено, а Клод го слушаше и кимаше със зареян поглед. На масата имаше едно свободно място. Серве се приближи и извади никона от джоба на шлифера си. Вдигнаха глави при второто изщракване. Серве невъзмутимо превърташе позите и натискаше спусъка с трескавата бързина, присъща на някой младок, който работи на парче и за първи път присъствува на слизането на папата от самолет. Изумена, Клод опули очи. Мъжът бе не по-малко слисан. Най-сетне Серве прибра апарата и седна.

— Няма ли да ме представиш? — обърна се той към Клод.

Тя се обърна към мъжа:

— Серве Мон — Ги Деласт.

— Много ми е приятно — рече Серве и си поръча едно кафе на минаващия келнер. — Режисьор ли сте?

Мъжът изглеждаше притеснен:

— А, не, не съм.

Серве сви вежди.

— Отдавна ли се познавате?

Клод погледна часовника си.

— От почти двайсет минути. Господин Деласт беше така любезен да ме покани на масата си, когато видя, че няма къде да седна.

Серве се вторачи мълчаливо в мъжа.

— Поне каза ли му, че сме сгодени?

Съвсем объркана, Клод наведе глава. Ги Деласт реши, че е дошъл моментът да се обади:

— Господине, повярвайте ми, че…

— Добре, добре — рече Серве. — Колко й предложихте? Десет хиляди? Двайсет хиляди?

Мъжът се изчерви.

— Но…

— Петдесет хиляди? Много добре ги познавам хората като вас. Мислите си, че всичко може да се купи, и сте напълно прав. Само че бъркате, като предлагате пари. За всяка сделка си има разменна монета. А вашата, господине, не върви в тоя случай!

Серве стовари юмрук по масата, чашите се раздрънчаха. Деласт подскочи, а Клод избухна в смях. Някои от посетителите се обърнаха. Серве вдигна апарата и фотографира една руса дама с тънък врат и безжизнен поглед. Тя веднага извърна глава. Деласт се наведе, за да извади чантата си изпод масата, сетне стисна ръката на Клод. Успяваше да запази донякъде достойнството си. Серве си каза, че сигурно излиза рядко вечер и че в лицето на Клод е видял да се реализира една отколешна мечта на буржоата: срещата със случайността и любовта за една нощ. Проследи го с поглед, докато се отдалечи и изчезна в тълпата на булевард Сен Жермен.

— Какво те прихвана? — запита Клод.

Без да отвърне нищо, Серве се настани на скамейката до нея, облегна рамо на нейното и сложи ръка на крака й. Тя го изгледа мълчаливо. Видя му се красива с тъмните си коси, с изящния си нос, с неспокойните си очи.

— Помогни ми — каза й той.

Коремът й бе гладък, бедрата — съблазнителни и налети, създаваше усещане за необятност. Гърдите й плуваха някъде отгоре, докосваха го, топло се наместваха върху него, коремът й хлътваше. Серве рязко стана и се изправи яростно над нея. Сложи я да легне, разтвори краката й, ръцете й, отстъпи назад, за да я погледа. Беше красива. Той застана на колене на ръба на леглото, целуна я по върха на носа, по клепките, по слепоочията. Тя го обхвана през кръста, притисна го, поиска да го доближи към себе си. Но го видя, че се отдръпва. Бе неспособна да го привлече.

Месала искрено се зарадва на новината. Свърза се начаса с Надин и я покани вкъщи на чаша турско кафе. Серве също бе поканен, но трябваше да прави репортаж в предградията и не можа да отиде. На следния ден научи, че актрисата бе направила добро впечатление на Месала и дори бяха говорили за заплащането. Три дни по-късно Карл-Хайнц Цимер се обади на Серве, за да го уведоми, че Месала е поръчал макетите на един млад художник декоратор измежду своите приятели и би желал Серве да ги види. Серве завари режисьора свит до печката, наметнат с едно старо килимче с ресни. След като дълго се оплаква от студа (в действителност времето бе доста меко), той измъкна изпод изтърбушения си диван голяма картонена папка и нареди на пода половин дузина акварели. Всичките изобразяваха стая без мебели, с един прозорец и три врати. Бяха нахвърляни небрежно, с широки мазки на четката, без никаква грижа за подробности или за перспектива, до такава степен, че Серве се чувствуваше неспособен да избере един или друг от тях. За да достави удоволствие на Месала, той най-сетне се спря на последната рисунка, понеже цветовете му се нравеха. Месала вдигна ръце, забравяйки за килимчето, което се изплъзна и падна на земята, и го увери, че той самият определено предпочита въпросния макет. След като извършиха ритуала с турското кафе, заговориха за третата роля — ролята на момичето, която още не бе поверена на никого. Месала предложи да направят прослушване, за да открият някой неизвестен талант. Точно тогава пристигна Карл-Хайнц Цимер, придружен от бледа и слаба жена, облечена в износено и безформено кожено палто. Тя се хвърли в обятията на Месала, който я представи на Серве. Беше някаква руска актриса, на име Таня Бойловна, за която казваха, че е изиграла по незабравим начин Настася Филиповна 69 69 Героиня от „Идиот“ на Достоевски. — Б.пр. в театър „Вийо Коломбие“ през 1948 година. В замъгления й поглед се рееха неясни спомени за театъра от миналото. Приличаше на призрак и говореше тихо, сякаш се страхуваше да не изплаши носталгичните картини, които носеше у себе си.